|
Тема |
Емигрант |
|
Автор |
flyche () |
|
Публикувано | 21.11.07 04:22 |
|
|
Винаги игнорирам тая дума, поради усещането, че не се отнася за мен, но напоследък ме е хванало безпокойството и се сетих за нея.
Вече трудно разбирам хората в България, начина им на мислене, трудно проумявам поведението им и начина им на живот, често се изумявам от техните реакции или се чудя каква реакция се очаква от мен, и ми става все по-ясно, че спомените за хората и самата България, които нося в себе си са нищо друго освен подсъзнателно идеализирани или просто нещата са коренно различни вече. Което пък отваря у мен една празнина, която не знам с какво да запълня.
От друга страна се чувствам "в свои води" в "новата" държава, живея по техния начин, разбирам хората, начина им на мислене и знам как да реагирам и още по-важно знам как те ще реагират на определено поведение от моя страна. Но не мисля като тях, или поне не съвсем, не съм израстнала в тая среда... сякаш всичко е заучено - езика, начина на живот, поведението и т.н., до перфекционизъм, но все пак някак изкуствено.
Ох, дано някой разбере, какво имам в предвид.
As simple as that!
|
| |
|
|
|