Некаде около 90-та година. Стоя на дълга опашка в пощата да си плащам телефона. Фактурите се обработват на компютър. Стои начи лелята и се звери в екрана. Програмата не ще да и приеме некакъв номер и издава съобщение. Лелята ок-ейва съобщението и опитва отново. Същия резултат. След около 5 минути на героично упорство, лелята натиска нещо друго и по учудването, изписано на лицето и се разбира, че е видяла нещо ново, дето досега не го е виждала. Ужасена, лелята се навежда и с привичен жест изключва компютъра. После се провиква към колежките си да и дадат папката. След малко папката пристига. Компютъра се включва и от папката започват да се четат на глас командите за да се пусне програмата. Нещо като чеклиста на пилотите преди излитане на самолета. След като програмата е стартирана лелята се опитва да въведе въпросния номер и отново получава същото съобщение. Отново изключва компютъра, но вълшебната папка вече е взета от друга колежка. Лелята геройски се опитва по памет да повтори операциите, но не успява, ядосано изключва компютъра и обявява на опашката, че днес телефон няма да се плаща, защото има проблем с компютъра.


There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.