.. да се опише връзката ми със страна, която ежедневно ми носи срам. С Р А М.
На пет години минавам веднъж за четиринадесет дни, а всъщност не ми се остава четиринадесет минути. Че следя какво става е явно, че не го възприемам както теб, семейството ми или педерастите ви в парламента - тоже.
Но когато се опитваш да разбереш, да проявиш отношение, да оцениш, да сравниш - срещаш посредственост, безразличие и откровена простотия.
А дето мърда интелект - критика.
И почваш да се чудиш - аз с тия..общо ??
Няма какво да похвалиш.
От резервацията за билета - последният път ми я написаха на гърба на бар фактура - това националната авиокомпания, срещу 400 евро, до отношението на първата мутра с дебел врат, дето ти поема паспорта, който мразиш (щото е идентичен на този на сутеньорите) на гишето на летището.

Една банда мърляви, миризливи шАфьори се бият за куфара ти, който мъкнеш на рамо, щото винаги липсват колички.
Тия хора са имали достойнство някога.
Днес мизерията така ги е ударила, че не ти се говори български в колата.

Първата дупка ти тряска тиквата в тавана. Ако оцелееш и не загубиш съзнание, почваш яко да мрънкаш нещо за майката на софийския шериф.
Втората дупка е Уелкъм ту Риалити.
Държавата на ток и всякакви други шоута. За приспиване на публиката, докато някой й изчуква децата. Евентуално ги убива - изнасилва..картинката ти светна.
Иде ти да се върнеш обратно и да хванеш следващия.
Но нали старата (по Дебелянов) кърши ръце на прага и плаче на всяко позвъняване. Пък и не е яла месо от Великден.
Съседката циганка ходи по къс ръкав, щото общината и плаща тока. Не че работи.

Като те питат от къде си, много тихичко съобщаваш..България.
Щото това петно на картата си няма нито лого, нито мото да се сетят.
А в паметта ти, дето се опитваш да го пазиш чисто, е бледо и не дава достатъчно за идентичност.

Нямам оплаквания. Имам присъда.
Вътре ви гони амнезия.
От най-страшната.
Нямате отговор кои сте, защо сте, накъде сте
Търсите ги навън, от нас.
Нямаме ги.
И няма как да ви го кажем прямо.
Вие сте срам. Особено когато убийците на децата тръгнали да разследват убийството.

Държа гражданството не защото не ми прави проблеми или създава свръхразходи. Лани като тръгнах да го сменям насериозно - стъпих в лайно в тоалетната на българското посолство на 24 май - нещо ме пресече. Ако всички хвърлим паспорта и дръпнем казанчето - сте забравени. На произвола. Без пари. Без лобита. Без бъдеще.
Не се виждам като герой.
Но ми дреме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите