|
Хайде, покрай историята ми с родителската среща, да поговорим за училищата.
Тука, в Малта има 3 вида училища:
1. Частни
2. Църковни
3. Държавни
Частните и държавните знаете как работят: едните с пари, другите - без . Дъщеря ми е в държавно по очевидни причини , но карай... С църковните ситуацията е следната: тези училища се поддържат от монахини, които и преподават там. По принцип са "безплатни", но напливът там е огромен, и всяка година се разиграва лотария за първи клас, защото без тази лотария ще се изпотрепят желаещите. А те са толкова много, защото се предполага, че там образованието е на по-високо ниво отколкото в държавните училища. Църковните училища разчитат само на дарения. Нямат субсидии от държавата. Да, обаче именно поради този голям наплив, те са си изградили система, в която ИЗИСКВАТ от родителите тези дарения и ако не дадеш... хм... не знам какво правят, но ТРЯБВА да дадеш. Редовно ти пращат писма и ти казват: този месец ТРЯБВА да дадеш еди-колко си дарение, и така... На мен това не ми харесва и въобще не я записах за лотарията.
Та... ставаше дума за родителската среща днес. Амилия ме пита в една друга тема как протичала.
Значи, започнаха училище на 26 септември тази година. Моята е във втори клас. Иначе започват на 5 години в първи клас. А държавните градини са само до обяд, 1-ва и 2-ра група, демек на 3 и 4 години, и се помещават в сградата на самото училище. Днешната родителска среща беше да се запознаем с новата учителка, както и с новата директорка (миналата година беше директор). Викат ни винаги сутрин, в работно време, защото малтийците, ако поработят и една минута извън работно време, може да се сецнат, да им стане лошо и т.н. Та... от 9 до 10 бяхме само нашия клас майките, събрани в една зала. Директорката ни говори половин час ала-бала, после даскалката още малко. Аз, като най-устата, взех най-дейно участие с въпроси и забележки. (дано не ме намразят от първия ден ), но поне усетих, че няколко майки застанаха зад мен и моите въпроси, така че поне на тоя фронт станах известна с добро.
Даскалката не ни направи добро впечатление и не изрази желание за съвместна работа с родителите, за разлика от директорката, но все пак ние трябва да общуваме с даскалката. За мен това е много зле, защото дъщеря ми е ужасна ученичка: помни всичко, но я мързи да се съсредоточи и да работи, предпочита да говори в час и да си играе. Затова ще трябва да действам сама.
Другите родителски срещи ще бъдат по една на срок.
Този път в деня няма да се учи, и майките имат по 10 минути всяка, като влизаме в стаята и говорим насаме с учителката. Тя се оплаква, а ние се срамуваме.
Засега спирам, защото трябва да ходя да я взимам от училище. После може да пиша и още.
Очаквам включвания и от другите.
|
Училища