малко , китно селце помашко на вид и населявано основно от помаци,коридсано някъде сред райскокитната природа на нашта също толкова привлекателна държавица .далеч от сивата педерастия която се шири и скучното ежедневие. двама , от триъсетте жителе на селоту (баща и син - вече пълнолетен) съ рогнъле ис горотъ да си косът трупе со синджиркътъ.пеят птички(знаеш как е чуват се и от твоя балкон) гущериците съ косът да тръчот, заблуден медун си точи ноктите на смърч които не му е сторил нищо лошо, но проклина злата участ и така .А , и едно гонче се мярка , ама ноо рядко знаеш ги кви са стрели . в един прекрасен мумент се чува вик,който(силно наподобяващ индианските призиви за есенното запасяване с еленско месо) пронизва таа тъй нехарактерна за това време на годината картинка.:Бубаааааааааааааааааааааааааааа , фатъ каурин(демек е пипнал горския , който е имал неблагоразумието да го попита , най човешки предполагам , какво аджеба търсиш тука с таа резачка ве)Баща му отговаря:Е , довжиго ве.(демек , доведиго да го вида кой е тоъ)Малкия с още по висок глас направо крещи :Как да го довжъ кот мъ е вордзъл (сиреч , не мога да го доведа защо ме е вързал )Нали се сещаш , че само гончето не е останало изумено от тъй нареченото "фащане".

сичко в прослва на веилкото Гонче! добре , че то-милото си няма акълец , че кой знае кви штуротии шеше да надроби тугаа

...........................................................qdgfs..