Преживях го изключително тежко поради ред причини:
1. защото Синди (ирландски сетер) беше невероятно куче
2. защото в желанието си да й помогна възможно най-бързо (имаше пиометра), се обърнах към друг доктор, т.к. моят (Грозев) не беше в София по това време. В момента, в който този й сложи упойката, разбрах, че ще има проблем, и се молех да свърши всичко благополучно и бързо. За съжаление надеждите ми не се сбъднаха. Тогава разбрах, че ако бях направил своевременно изледвания, може би съм щял да овладея ситуацията и т.н....
3. Синди почина през зимата, навръх Коледа. Сняг до коленете. Пътищата непроходими. Нямах възможност дори да стигна до вилата (Горна баня), за да я погреба нормално. Обърнах се към погребално дружество за дом. любимци, откъдето ми казаха, че трябва да закарат Синди в Пловдив, да я кремират и после да ми я върнат в урна. Отказах, защото не бях сигурен, че ще ми върнат точно нея. В тази връзка един съвет, премисли и това, за да си готова да действаш, когато настъпи момента. Накрая просто я погребах в Западния парк. Че на всичкото отгоре вечерта на същия ден имах концерт.
Не мога да кажа, че съм го преживял напълно, все още, в момента, в който започне някакъв разговор вкъщи и стане дума за нея, очите ми...

, но предполагам, че всеки нормален човек би реагирал, като мене. Виждал съм го неведнъж.

Тази случка обаче, ме накара да преосмисля своето отношение към кучетата. Така или иначе, решихме да си вземем ново, защото свикнеш ли веднъж с тяхната компания - то е за цял живот. Започнах да събирам и чета литература, рових в Интернет, молих за съвети хора с опит в отглеждането на кучета от породата на Дина. Разбрах, че до този момент съм гледал куче против всички основни принципи...
Твоя пример се оказа потвърждение на моята теза, че в БГ трябва много добре да се внимава с докторите. Аз не разбрах в крайна сметка, установи ли се някаква конкретна диагноза на кучето?

Редактирано от 4ubaka на 26.08.03 19:46.