Златните правила на обучението


За методите на обучение сега се говори и пише много. Но може ли накратко да се формулират основните правила, характеризиращи самата същност на взаимоотношенията с кучето. За какво трябва винаги да помним отработвайки едно или друго поведение, независимо дали са елементарни навици за послушание, защита или специално обучение.
Какъвто и метод да се използва, каквато и цел да имате, основните правила в обучението са са само 2. Първото правило е много кратко и просто:

ВСЯКА КОМАНДА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПЪЛНЕНА

На пръв поглед това е лесно и разбираемо. Но на практика това правило не е толкова лесно за изпълнение, тъй като за това е нужно:
• Винаги да мислите каква команда давате и какво изискване имате към кучето
• Постоянно да контролирате поведението на кучето незвисимо от нивото на подготовка и степента на управляемост.
• Във всяка секунда трябва да сте готови да въздействате на кучето с всякакви необходими методи, включително и твърди, ако е необходимо.

Да разгледаме това правило посредством примерите на няколко конкретни случая.
1. Собственик на млад доберман, разхождайки кучето си без повод, вижда как кучето му се озовава около акуратно подрязани храсти. Става му интересно ще може ли кучето да прескочи храстите и подава командата за прескок “хоп”. При това отработката на съответстващия навик, тъкмо е започнала на работната площадка, а без повод и на разстояние от стопанина е логично, че командата няма да бъде изпълнена. Въпрос: Защо изобщо да подаваме тази команда, след като знаем, че нивото на обучение на кучето не е достатъчно за изпълнение на командата и то няма да я изпълни.
Естествено командата не е била изпълнена и правило N 1 на обучението е било нарушено. При това изцяло по вина на собственика.
2. Немска Овчарка, четиригодишно спортно куче на доста добро ниво е оставена до магазина след командата “седни” Не е ясно какво е повлияло на кучето, умора след занимание или непозната обстановка, но кучето прави немислима според стопанина постъпка – ляга след пет минутно чакане. След още пет минути се появява и самият собственик, който явно се удивява и даже разтройва от факта, че кучето не е изпълнило изискванията му. И с право, защото кучето има изработената задръжка и е трябвало да изпълни командата. Нивото на подготовка на кучето е била достатъчна за това. Единственото, което стопанинът не е направил е да контролира поведението на кучето. Ако се беше потрудил да поглежда през витрината за изпълнението на командата, би могъл на време да дотича и да коригира поведението на кучето.
3. Класически случай. Човек, голям любител на домашната обстановка и мекото диванче, решава да покаже нивото на послушание на своето куче. Подавайки команда “място” започва заплашително да гледа боксера си, който в това време виновно крие погледа си, но няма никакво намерение да се мръдне. Тъй като собственика го мързи да се надигне от диванчето, просто се отказва и оставя кучето на мира, съобщавайки че то “всичко знае, но не винаги иска да го направи”. А защо ли да го прави, след като боксерът вече е разбрал, че изпълнението на команди не е задължително.

Второто правило на обучението е малко по-дълго, но също толкова просто и ясно:

КОМАНДАТА СЕ ПОДАВА ЕДИН ПЪТ. ВТОРОТО ПОДАВАНЕ НА КОМАНДАТА СЕ СЪПРОВОЖДА С ПРИМЕНЕНИЕ НА МЕХАНИЧЕН ДРАЗНИТЕЛ.

Сигурно ви се е случвало да видите начинаещ, който със зловещ вид наведен над кучето крещи : “Седни! Седни! Седни! Седни! Седни!, Седни – чуваш ли какво ти говоря?” И така 7-8 пъти. В края на краищата собственика не издържа и се докопва до повода или нашийника. И изведнъж се случва чудо: кучето сяда без да дочака дръпването. “Ето това е” удовлетворено заявява собственика. Позната картинка, нали? В същност кучето е изработило траен рефлекс: трябва да се сяда след петата – шестата команда, защото след това стопанинът изпуска нервите си и може да използва съотвеното въздействие.

Това правило има нужда от уточнение: механичният дразнител трябва да бъде достатъчно силен за изпълнение на действието от кучето. Леките подръпвания на повода няма да доведат до нищо. Тях можем да ги сравним с умоляването на кучето да изпълни командата.

Ето и още една случка. Собственичка на Ризеншнауцер, хвалейки се със своето куче подава командата “тук”. Кучето спокойно очаква следващите действия на стопанката си. След като подава командата 6-7 пъти с различна интонация (от весела до заплашителна) собственичката заявява :”идвам да те пребия”. Колкото и да е странно, кучето реагира на това изявление. Тръгва да идва но не много активно. Стопанката притичвайки до кучето го хваща за нашийника и започва да го влачи след себе си. Кучето кратко изръмжава и маркира захапване за ръката.
“Е добре, после ще се разправяме” – заявява собственичката и пуска кучето.
“Нещо неправилно ли правя?” учудва се стопанката виждайки лицето на инструктора?
А вие как мислите, имало ли е в действията на собственичката поне нещо ПРАВИЛНО?

Topsi i Dara

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите