първия път, когато Шаро скочи във вода беше истинска радост за мене. това беше още във времената, когато не си вадеше опашката измежду краката и трябваше да го водя на разходка вързан, защото побягваше от минимален шум.

та стоим ние в Южния парк на брега на едно езеро - аз съм го отвързала малко да си играе с Роня, която джапа из блатистата част и ме гледа подло с подтекст "хоооо-хоооо, са ш видиш ти как шса освиня". Шарик обаче идва и сяда до мен, като си слага главата на крака ми и нещо си общува по шаровски. аз дъвча няква тревичка. и както си седя, хвърлям тревичката във водата. в този момент той скача и със засилка се хвърля в езерото, хваща тревичката и я носи с триумфален марш.

симпатяга е Шаро. дотогава вообще не беше плувал, но откак скочи във водата онзи път много обича. единственото, което съм забелязала е, че не харесва искуствени водоеми - за него е важно да има полегато дъно - иначе не иска, явно някой път е имал проблеми да излезе от водата, не знам... във всеки случай му е в кръвта да плува, голям фен е.

а пък Роня имаше лошо преживяване с морето и оттогава не припарва по-навътре - нещо си лежеше на пясъка и една вълна я издърпа навътре. толкова не и хареса, че хич не ще и да чуе за плуване.

...хайку за вълци...