Наскоро си говорихме с една приятелка за технологиите. Нейната теза беше, че човек може да напълно щастлив с малко. Без технологии и т.н. Че ако един артист има нещо в себе си ще може да го изрази и без компютри и всякакви съвременни джунджурии.
До някъде съм съгласен. Но само донякъде.
Технологиите ни разширяват кръгозора, отдалечават хоризонтите. Карат ни да мечтаем за още по-далечни неща. Дават ни възможност да споделяме изживяванията си с все повече и повече себеподобни. Потапяме се все по надълбоко. Защото чисто човешки си е стремежа към откриване. Нещо като "човекът е човек, когато е на път".
Имаме вътрешна потребност да събаряме стени. Да се катерим на високо, за да видим какво има отвъд хълмовете.

В момента слушам едно от любимите си неща - Tryptomine Dream на AP.
За мен това е едно от най-отнасящите парчета изобщо. Само преди 20-30 години е било невъзможно да се постигне такава звукова "картина".
Играта с осцилаторите и филтрите след тях. Ефектите, като подправки правещи вкуса така завършен. Всичко това оформящо прекрасния пейзаж от емоции.
Емоции, които само преди 20-30 години нямаше да е възможно да бъдат изразени.
Емоции, които изживяваме и ни променят.