Ами освен да карам по хронология от долу на горе : Не, не си ме засегнал. Нямаше с какво да ме засегнеш. Е, проявявам интерес към мнението ти, но не прекален:) Все пак не може да се нарече пълно безразличие. После : Да, разбирам те. Разбирам те, защото се опитвам:) Ама проблема е, че разбирам само какво ти е мнението - а защо мислиш точно така за мен остава пълна загадка:)
Разум...хах, казва ли ти някой какво е и за какво служи? Мнем. Всеки го използва както намери за добре. Щом се чувства най-добре като мисли само за себе си - какво е в състояние да промени това? Нищо. Всяка промяна в тази насока ще е неестествена и не на място. Струва ли си? Не.
И като извод май ще е добре да се каже, че няма смисъл да си "контрираме" мненията - най-много всичко да свърши със сълзи
Пък никога няма да разбера защо твоето мнение е такова, както и ти няма да разбереш защо моето не е такова:о) Все пак оценявам това, че ме разбираш - но се боя, че си в състояние да разбереш прекалено малко - все още не си убеден, че аз се чувствам вкопчена в Истината (*от моя гледна точка, пак казвам)..Както и аз не бих могла да разбера защо пък ти си живееш по твоя начин и какво те кара да мислиш по различен начин от мен. :) Няма никакъв смисъл да спорим на тая тема повече:)
Колкото до хармонията в разбиранията - и аз не бих искала да го виждам това. То няма да е естествено, ще е нагласено, изкуствено направено, направено от човек - а човека далеч не е същество, на което можеш да се възхищаваш и от което да се учиш. А и мисля, че не трябва. И Ницше си го е казал - човека бил мост, междинна инстанция, нещо, което в бъдеще ще достигне съвършенството, но на този етап дори за една проста естествена хармония не можем да си говорим (явно) :)
Та така - какво ще правиш на нова година??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите