|
…просто ей така съм си щастлива - отвътре някак ми идва…
…и ме залива цялата…
То е едно такова спокойно щастие…леко съзерцателно, тихо и заплеснато…
…щастлива ме правят всички онези незначителни подробности, с които са пълни дните ми…
…топлината на леглото ми сутрин, когато се събуждам сгушена в любимите ми тъмносини завивки… Разрошената ми коса по възглавницата… Ласкавият начин, по който сънят сякаш ме погалва, преди да си отиде, свличайки се от мен като дреха….за да се скрие под юргана и да ме чака да се върна отново при него довечера…
…оранжевото сияние на изгряващото под прозореца ми слънце…и това че идва всяка сутрин все по-рано, напомняйки ми, че наближава пролетта… А тя наистина е близо…усещам я…
…уханието на кафе, мляко…. Топлата вода, стичаща се по тялото ми…и начинът, по който ухае любимият ми душ-гел, с който се къпя - ухае на въздух, на озон и на синьо… Цялата баня после ухае…
…мекият халат, с който се загръщам след душа… Синьозелен е на цвят - любимият ми цвят… Малко съм смешна с него, защото ми е голям - все трябва да му навивам ръкавите… Но ми харесва точно такъв.
…пухкавата козина на котката, която само ме чака да седна да пия кафето, за да се гушне в мен… Толкова е щастлива, че съм при нея, че почва нов ден, че е нахранена току-що - чак трепери понякога, мърка и ме бута с муцунка, опитвайки се да се мушне под халата ми на топличко…
…начинът, по който сама си се усмихвам, когато застана пред огледалото… И аз не знам защо се усмихвам… Харесвам миглите си - едни такива дълги, дълги… И съм хубава… Дори без никакъв грим пак съм хубава…
…музиката, която си пускам сутрин… Прави ме особено щастлива… Най-много обичам да се събуждам с едно любимо парче на се казва … Невероятна музика… Сякаш от небето плисва светлина и се влива право в душата ми… Тази песен ме е разплаква понякога…от удоволствие…
…музиката, която слушам на уокмена си на път към работа… Всичко онова, за което си мисля…просто потъвам във фантазията си…даже не се дразня от задръстванията…и дори не усещам кога е минало времето и съм пристигнала…
…забързаните колеги, с които влизаме заедно в сградата… Начинът, по който ми се усмихва момчето от охраната… И аз му се усмихвам… Някак заговорнически… Дори не знам името му, нито той моето. И никога няма да научим имената си. Но когато си се усмихваме сутрин, се правим взаимно щастливи - и това е нашата малка тайна…
…ароматът на чисто в офиса… Нашата стая я наричаме "въздушната стая" - защото в нея работим трима души и тримата сме въздушни зодии… Тези двамата "въздухари" са най-слънчевите и ведри същества в цялата сграда… И ме правят щастлива - почти като у дома се чувствам с тях и се заличава онова студено, сковаващо усещане за "служебна" атмосфера… Шефът ни също е въздушен и ни разреши да слушаме музика, докато работим. Дори картини по стените ни сложи… Хубаво е в нашата стая…
…веселото свирукане на единия "въздухар" - Близнака… Начинът, по който Везната всеки път ми носи кафе и слънчевите зайчета в очите му… Възторгът, с който тримата се скупчваме до прозореца, за да гледаме появилата се в небето дъга… И червената топка, която си подхвърляме в почивките, заливайки се от смях…
…краят на деня, когато си тръгвам обратно у дома… Онази "наша си" усмивка с момчето от охраната… Слушалките в ушите ми и музиката… Ароматът на вкусно в кварталната хлебарница… Продавачката ми се усмихва и ме нарича "моето момиче"… Понякога - "миличка"…
…мяукането на котката вечер… Още от асансьора ме чува, че се прибирам и почва да ме вика… Обикаля в кръг около мен, мяука гръмко, търка се в краката ми и връхчето на опашката й потреперва от радост… Аз я прегръщам… Тя диша учестено, вълнува се, после някак притихва, мушнала главица под брадичката ми…
…позвъняването на приятел… Вкусната пица, разговорите, близостта… Имам толкова много приятели… И ги обожавам… И те мен… Правят ме щастлива… Сродни души са - всичките…
…гласът му…топъл, кадифен, някак галещ…леко дрезгав, особено когато говори тихо… Върховете на пръстите му, лекото опарване от допира му… Дъхът му, топящ се по шията ми… Ръцете му, устните му…нежността, удоволствието….толкова много удоволствие… И начинът, по който след това се усмихват очите му…
…чашата шардоне в петък вечер… Гъсто, тежко и упойващо… Ароматът на индийски пръчици, приглушената светлина, нощният град….прилича на звездно небе, когато го гледаш от високо… Последният албум на Massive Attack… Магическата атмосфера… Предчувствието за уикенд, за спане до обяд, палачинки, кафе, тишина и книга… И печени ябълки с мед и канела…
…спокойствието, мистиката, еротиката, свободата… Уханието на прясно обелен портокал… Небето, звездите и пълнолунията… Любовта, която е навсякъде - в дрезгавината на гласа му и грапавия връх на езика му; в обятията на приятелите ми; по леко помръдващите насън котешки мустаци; в кафето и слънчевите зайчета, в гласовете на мама и татко, когато ми звънят "да ме чуят",…в усмивките на момчето от охраната и продавачката в хлебарницата… Любовта вътре в мен… Любовта е навсякъде…накъдето да се обърнеш - все е любов…
…и съм щастлива…
-----------------------------
п.с. това излияние първоначално го пуснах на друго място, защото реших, че е твърде офф-топик за нашия клуб. Обаче го показах на Туземеца и той ме убеди, че си е баш за тук.  Защото сте ми приятели - ако с вас не споделя, с кого?
|
Щастлива съм...
