За разлика от повечето неща, които са ми се случили и за които ми е пълна мъгла как са започнали, откриването на гоатранса си го спомням много добре. Пътувах си с влака към Пазарджик през 1996, ако не се лъжа (т.е. ако е така, бил съм войник, отиващ в отпускарски уикенд, а ако съм сбъркал годината и вярната е 1997, току що съм бил излязъл от казармата, което е по-малко вероятно), и срещнах един приятел от Пз (мярка се и в дира под ника laik). Той имаше приятели напред с материала и беше ми давал почти всичко свое електронно да слушам, без гоа. Което пък ме навежда на мисълта, че вероятно вярната година е 1997, иначе къде в казармата ще съм взимал касетите му. Бях си записал от него доста неща, които ми харесаха - например Министри и Фронт 242. Та в онзи влак, в коридора, той си слушаше нещо. Бяха времена, когато не излизахме без слушалки на главите. И той ми даде да чуя какво слуша. Беше... Mahadeva. И толкоз - изисках му всичко, което има, после започнах и да си купувам касетите на Уизърд, после да дърпам от нета всичко, до което се докопвах, при ужасна връзка от около 0.5 кБ, и с пренасяне на дискети до вкъщи... вместо да си работя по дисертацията, цял ден висях в нета в института, ровех за адреси (така опознах и работата с ИЕ, и въобще какво е то интернет), точех, връзката прекъсваше, почвах отначало, после архивирах, хвърлях на дискети, после обратно разархивирах вкъщи... По-късно вече Пец (същият, как ми липсва в далечната Германия, но сега поне сме в един отбор в друг един клуб тук и често си говорим) ми даде и дискове с мп3-албуми, помня че на първия такъв имаше 3 албума на МФГ... от своя страна аз вече бях направил няколко и с гордост му ги дадох, на него, който беше толкова далеч напред... Разбира се, аз съм щастливец, защото винаги до себе си съм имал своя брат, 4 години по-малък от мен, който се оказа от същото тесто , както и един друг приятел от Пз, който преди това също ми беше дал разни хубави "техно" неща и на когото на свой ред започнах да записвам гоаалбумите... помня как той буквално откачи по Moment of Truth на МWNN и как едно лято 2 седмици го въртяхме до изтъркване в една база с бунгала, напук на чалгите, притискащи ни наоколо със също толкова високи децибели, и на чалгарите, които идваха да се карат с нас, че тая музика не била никаква музика и ги побърквала, хахаха...
И така нататък... А пък чутовните купони в едностайната софийска кутийка, където по някое време в малките часове разбутвахме тайфата от 30-40 човека и вилнеехме в транс на малкия "дансинг" между шкафа, хладилника и стените... Много тромаво е всичко това, което написах, а темата беше само за началото, но... безценни спомени, извинете ме ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/blush.gif)
-----------
Смъртта не унищожава - тя просто ни прави невидими. (индийска мъдрост)
|