Това, че съм нарекъл слушащите гоа по-сложни хора, мисля, че като правило е вярно и то е свързано с всичко останало. О, за джаза пък да не говорим! Там също има тънки струни, но от малко по-друг тип, така да се каже. Само че тази сложност далеч не е удоволствие и повод за комплименти, защото си е бреме... Абе една психоложка на една литературна сбирка наскоро така го каза, че направо ми светна лампа директно вътре... беше нещо от сорта - когато си по-сложна личност, чуваш много повече гласове в себе си, така да се каже, и е по-трудно да се съобразиш с всики тях, или с други думи (това вече е с мои думи под влиянието на една дисертация за сугестивния потенциал на жизнената среда, която!!! Рама, трябва да те запозная с това чудо!) тази част от халюциногенния фонд на изкуствената околна среда, която познаваш и с която искаш да се съобразяваш, е по-всеобхватна и с повече противоречиви свойства, и т.н., и т.н... съответно проблемите пред теб са по-сложни и съответните действия по-ограничаващи, и пр., и пр., явно ми липсва самотното бягане на дълги разстояния... :) впрочем тази сложност има много измерения - например способността да твориш...

Така че не мисля, че ние се считаме за богоизбрани, нали Напротив, завиждам на онзи епсилон от "Прекрасният нов свят", който живееше, за да натиска копчетата на асансьора, и това простичко действие всеки път му носеше цялото щастие на съществуването...

-----------
...И нека припомня на силните на деня:
Утре също е ден.