|
По някакъв начин този постинг ми се е отбелязал като четен. Добре че Рама е писала реплика, за да го забележа, иначе... :(
Боже... 
Човеко, ако аз имах твоя талант да се изразявам... Това прилича на реквием от Бетовен (може и да не е писал реквиеми, ама на такова ми прилича), на своеобразна прощална Mahadeva...
Няма какво да се добави... освен сбогом?
И все пак - аз не бързам да го направя! Виждам себе си ясно като в огледало, сред групата на онези, "търсещите", които ходят на дълги партита, за да чакат Мига, повече или по-малко търпеливо, които не се отказват да ровят из купища нов "мейнстрийм" както ловците на бисери ровят из купища миди, за да открият някой нов бисер, който да им донесе Мига... Какво друго ни остава?
А трябва ли ни друго? Миговете все още идват и ще продължат да идват. Винаги ще има подводни течения, които ще носят бисери, скрити в миди... и човек трябва просто да си отваря очите...
Винаги съм бил нещо средно между скептик и песимист. Не очаквам нещо особено от живота. Може би затова се смятам за късметлия - и няма причина да мисля по друг начин, защото животът ми е подарил толкова хубави неща, които не съм предполагал, че съществуват! Например гоата... например вас.
И ако има нещо учудващо за мен, то е, че по отношение на гоата аз съм... оптимист. Сам се чудя на себе си. Това е толкова нетипично за мен! Ама на - не мога да се отърва от усещането, че гоата е жива и ми се усмихва всеки ден от прашинките във въздуха, от лицата на момичетата, от листата на помахващата бреза, дори и от тезгяха на местното магазинче за телесни храни! От усмивките на приятелите ми лъха гоа, от вашите постинги лъха гоа, от всичко, което ме кара да се чувствам добре, лъха гоа. Ако знаете каква гоа ме лъхаше през тези 4 дни на Пирин, без да съм взел каквото и да било музикално устройство с мен!
А ако трябва да се свием обратно до музиката, както мида в черупката си, отново ще кажа - и в музиката продължавам да откривам гоа! Преравям купищата музика в arenabg и на други места и попадам на страхотни неща, които ме карат да се чувствам като оголен нерв, като онзи възторжен младеж от лятото на 1996-та! И повечето от тези неща са пресни-пресни - от миналата и от тази година... Не ви карам да ми вярвате - но чуйте например ... Може на вас да не ви подейства така, но аз определено се чувствам в невероятно състояние на духа, когато го слушам... Това е "моят път към Слънцето"... 
В края на краищата гоата е състояние на духа... Тя е в нас, докато ние я желаем. Така че - усмихнете се!
|
Re: Тъжна вест.... [re: DrGOA®]
