Виждала съм си душата по време на регресия - след смъртта. Не знам точно къде е това, но там си "в къщи", чувстваш се спокоен и си обграден от други любящи души. Всички са ти познати, шегуват се, обичат се, някои се заяждат, но с любов. Всичко което е тук - го има там, но не е материално. В моят "грозд" всички спореха ожесточено, имаше някакъв дебат. Запомних лицето на един от всичките и знам, че това не е случайно. Понякога, в медитация попадам при "старците" или "Съвета"... В регресията ми беше заложено да се срешна със сегашния си съпруг и интересното е, че там енергетиката между нас беше същата както "тук". Там всичко е нюансирано в определени цветове. МОжеш да видиш кой с какъв цвят е.

Къде отиват точно не знам, но след като минеш през тунела, известно време има мъгла, след което лека-полека всичко става по-ясно. Знам как изглежда духовния ми водач. Някои казват, че това си е "тук" или че това светове "един в друг" както са матриошките... Склонна съм да го вярвам, въпреки че едва ли е толкова елементарно. Но след като пристигаш там само с мисъл, едва ли може да се обясни със земни понятия. Понякога в сънищата "сънувам" идването си на земята. И как става това? Ами с мисъл! Знам, че трябва да дойда на Земята. Виждам Земята. Виждам колко е замърсено всичко... но не от физически замърсители. А така не ми се идва тук... Материята е гъста и прилича на "разтопен асфалт". Но усещането е за неизбежност. Виждам също една стълба по която се катеря. При мисълта за слизането ми на Земята трябва да слеза няколко стъпала надолу, а така не ми се слиза... Защото всяка стъпало се изкачва трудно. След това виждам смъртта си. Усещането е свързано с изкачването на стълбата. В момента на смъртта ставаш много лек, но се връщат всички сензори, които си загубил поради гъстата материя. Всичко става ясно. В този смисъл се казва, че те са "по-живи" от нас. Няма въпроси. Няма отговори. Всичко е ясно, стига да помислиш за това.

Душите на мъртвите лесно се свързват с нас. Необходимо е да се настроиш на тази вълна, и ако си по-сензорен, ги виждаш как пристигат или пък можеш да говориш с тях без да ги виждаш. Защо се интересуваш къде са? Какво значение има, след като можеш да отидеш когато пожелаеш, където поискаш и при когото искаш. Нашето усещане за мъка и тъга, идва от това че "ги няма" във физическия свят... но реално те са тук. Малко са променени, защото са се отърсили от болката, страданията, негативните емоции, но те се смеят, радват се, обичат и т.н. Пристигането на мъртвите се придружава от едно леко "бучене", което някои обясняват с промяната на вибрациите. Разбери, че смъртта е илюзия. Няма смърт и раждане, а трансформация...

По тази тема е изписано толкова много... но аз съм го приживяла и усетила много дълбоко. "Техния свят" не е някъде, там е всичко... по-скоро ние сме вътре в него... Поне така ми беше показано. В онзи свят са всички останали планети... Не твърдя,че съм точна в описанието, но това са моите преживявания...