|
|
Ха! Та аз всъщност доста близко до твоето съм го описал... Но моментът на връхлитането на бурята предстои, напрежението още се натрупва, косите ти се изправят, в тях започва да пращи електричество, предметите наоколо се размърдват, сенките заиграват, притъмнява... по улицата се търкалят найлонови торбички, вестници предприемат краткотрайни виражи, ето един подмятащ се чадър и уплашената му собственичка, втурнала се след него с ръка върху шапката си и друга, подхванала полите на палтото... фууууу, ууууууу, прозорците стенат, клоните на дърветата с пращене се извиват доземи, прахоляци се завихрят в стесняващи се спирали, а хората свити пристъпват под остър ъгъл спрямо земята и сякаш с мъка се удържат да не хвръкнат като парцаливи кукли нанякъде... жестоко
Езерото на абсолютното спокойствие
|
| |
|
|
|