Бях ти обещал, GoaBoy (дано не си се отказал да се отбиваш насам), че ще ти постна една наивничка миниатюра от времето, когато все още бариерите ми срещу просмукващите се от околния свят миазми бяха твърде ниски... Сега намерих време да го изровя и да си изпълня обещанието. Нарекъл съм го "Уши". Погледнах датата - боже мой, 26.04.2001 - почти 3 години оттогава, сякаш отпреди цяла вечност... Въпреки че е минорно като настроение, същевременно то ми дава надежди... :)


Уши

Освободете доброто у себе си!

Казвам това без повод и по конкретен повод – и съм съвсем сериозен.

Съвсем, съвсем сериозен!

Толкова съм сериозен, че от ушите ми излиза дим.

Ето, виждате ли? Това, което се носи из стаята ви, е дим от моите уши.

Защото да освободиш доброто не е лесна работа и обикновено има пострадали.

И обикновено пострадва онзи, който се опитва да върши тази работа.

А най-много пострадват ушите на пострадалия. Те започват да се нагряват, после се нажежават и накрая се запалват с ленив пукот. И колкото повече притежателят им продължава да призовава към освобождаване на доброто, толкова повече изгарят неговите уши. А когато изгорят окончателно, постепенно се разпадат на малки черни въгленчета и притежателят им вече не може да чува. Не може да чува нищо. Това е неговата цена за хвърлените усилия. Но това също е и вашата цена.

Освободете доброто у себе си и никога повече не го затваряйте, защото иначе ще стават все повече хората с изгорели уши и накрая няма да има кой да ви чува. Няма да има кой да ви слуша. Тогава може би ще се замислите за доброто в себе си, но ще бъде късно. Защото няма да има с кого да го споделите.

Всичко това осъзнах, докато крачех снощи в тъмното и оставях след себе си мирис на изгоряло. На изгоряла плът.

На изгорели уши...

-----------
Най-добрият начин да не пропускаш възможностите е като избягваш появяването им.