В търсене на нещо, което да ми подхожда, започнах да слушам “метал”. Спомням си съвсем ясно времето, когато цялата ми музикална колеция се състоеше от три албума на Manowаr и един на Sepultura. Не след дълго дойде момент, когато и най-старателните дет изпълнения не можеха да задоволят влечението ми към мрака и тогава съдбата откликна и ми подхвърли Soulstorm. Не че нещо си спомням...но се отключи поредица от събития, които ме доведоха до Nine Inch Nails. NIN първи пуснаха корени. Front 242, Scorn, Killing Joke, GGFH, Laibach, че дори Pop Will Eat Itself и куп забравени вече неща. Можех да въртя една и съща касетка със седмици без това да ме притесява. Така или иначе нямаше как да си угаждам на капризите. Интернет преобърна всичко, но човек цени много повече нещата, които е получил трудно.
...Май някъде по това време баща ми си накупи всичко на Jean Michel Jarre, но това са подробности.
Всъщност няма да смисъл да се обяснявам подробно как са се развили нещата по-нататък. Преди мен хората са писали достатъчно. След като на човек веднъж му ставаше ясно, че слуша “електронна музика”, обикновено в комбинация от няколко стила, всичко започваше да се определя от ограничения избор, предоставен от магазините и други източници, кой до каквито има достъп – приятели, радио. До един момент се радваш на всяка качествена находка все едно е четирилистна детелина. ....после “Long Live Internet!”

Винаги въздействието е било определящо, било то защото съм търсела музиката, която ще разбива стени за да освободи сълзите ми, или тази, която ще ми даде криле да се разходя из небесните селения. Все едно. Да се пише с думи за нея е по-скоро невъзможно и все пак всеки от хората тук е успял да изрази по някакъв начин любовта си. Вие знаете.

Нещо изключително основополагащо ми се случи през 97-ма. Тогава в Созопол май за пръв път чух електронна музика да се слуша “публично”. По него време трябва вече да е имало бая “рейвъри” насам натам, но аз бях в пълно неведение. Случайно ми се отдаде възможност да гледам видео записи от истински транс партита, а също и анимационни клипове....Не си спомям нищо конкретно. Целият период ми е обвит в мъгла...по-точно беше димна завеса. И тогава пред изумените ми очи всичко започна да се развива с бясна скорост. Внезапно всичко “се връзваше”. Както някъде из форума някой беше казал, Изтокът се събра със Запада....или както аз бих казала, всички тайни и мистерии на древността се срещнаха с неизвестността на бъдещето и настъпи МОМЕНТЪТ на истината, когато всички пърхащи из главата ми въпроси би трябвало да намерят отговор. Кои сме> Откъде идваме>Накъде отиваме>Има ли Бог>А Извънземни>Ако сме дошли от космоса, това значи ли, че има извънземни и те са Бог>Кога Раят ще дойде на земята и ще заживеем в Любов и Хармония>Как се “чувства” човек в Нирвикалпа Самадхи и ако го постигна ще мога ли после да телепатствам и да левитирам.....и прочее.

Както сами виждате, бях натоварила горката GOA с всичките си купища от въпроси, надежди, очаквания. Няколко години съм търсила идеалното парти в идеалната обстановка, с идеалните хора и в идеалното време, преследвайки МОМЕНТА. Нееднократно почти съм се докосвала до него, винаги в екстаз и благоговение. Но той си остава едно дежа ву, спомен за нещо, което не се е случило. Знам, че е там някъде..или някога. Междувременно музиката сякаш настръхна и взе да страни от мен. Количествата, с които разполагам сега, ме карат да разбирам, че почти нищо не знам за нея всъщност. А партитата са просто начин за забавление, пък и дори и това не са за много хора, които разбират от музика далеч повече от мен. Давам си сметка, че скоро нищо смислено няма да напиша в темата “Златен Фонд”. Но пък се радвам, че има такава тема.

Ох, аз си излях душата направо. На кой му е притрябвало да търпи това? Явно наистина лъха топлина от тоя клуб.

Професионалистите построиха Титаник, аматьорите построиха Ноевия Ковчег.