в. Стандарт: Лишават от заем за неплатен телефон
20 Април 2004 12:00
От 11 години в България работи организацията "Кредитреформ" с централа в Германия. Тя събира просрочените сметки на мобилните оператори "МобилТел", "ГлоБул" и "Мобиком", работи за няколко банки и дава информация на много западни инвеститори. Управителят й Димитър Петров обяснява каква е разликата между кредитните бюра и хората, които събират дълговете с бухалки.


- Г-н Петров, вие събирате просрочени задължения. По какъв начин го правите?

- Както го правим в цяла Европа. Първо преценяваме какъв е шансът да се събере сумата и как да процедираме. Издирваме длъжника, пращаме му стандартното писмо на "Кредитреформ", което е еднакво във всички страни. Казваме му кои сме, че кредитори имат към него претенция за определена сума, която трябва да се плати в такъв и такъв срок. Винаги питаме дали оспорва сумата. Предупреждаваме го, че ако няма възражения и не плати в определения срок, това ще има отражение върху кредитния му рейтинг като физическо лице, а също ще е лошо за фирмите, в които участва като съдружник или управител. Така е в цял свят. В повечето случаи започват разговори с длъжника. Ако оспорва вземането, правим среща с кредитора. Ако в момента няма пари, със съгласието на кредитора изготвяме схема за разсрочено плащане. Ако пък длъжникът не се свърже с нас след писмото, го търсим по телефона. Ние сме посредници между кредитора и длъжника. Използваме само законни методи.
- Но законът не ви дава по-големи възможности. Тогава защо клиентите ви се обръщат към вас, а не събират парите си сами?

- Излиза им по-евтино. Клиентите идват при нас, след като са направили всичко, което е в техните възможности. В един момент това става твърде скъпо, защото изисква да работят хора, юристи, да се пишат писма и т. н., без да има гаранции, че ще се получи възвръщаемост. Има един принцип: Не хвърляй добри пари подир лошите! Като се обърне към нас, клиентът няма никакви първоначални разходи. Ние взимаме процент само ако имаме постъпления.
- И каква комисиона взимате?

- Зависи от сумите. По-лесно е да събереш по 20 лв. от 100 души, отколкото 2000 лева от един човек. Но между 5 и 30 процента.
- А каква е вашата успеваемост?

- Събираемостта зависи от бранша и от региона. Различно е. Най-зле е в Северозападна България, Търговище и Русе. В Пловдив например събираемостта е повече отколкото в София. Но общо взето, между 25 и 55 процента. Всяка фирма си има основна дейност и се съсредоточава върху нея. Нашата работа е това - да събираме информация, да правим кредитни рейтинги и да събираме пари. Значи първата причина е, че ние умеем да я вършим. Втората е, че длъжникът разбира, че това ще има последствия в бъдеще.
След седмица ще излезе
анализ за кредитната политика

на фирмите в България, който правим от четири месеца.
- Значи, ако не си платиш мобилния телефон, по-трудно ще получиш кредит?

- В цяла Западна Европа, САЩ и Канада е така. Там съществуват т. нар. кредитни бюра, към които се обръщат почти всички фирми, които дават заеми и стоки или услуги на кредит: банките, които издават кредитни карти, търговците, които продават на лизинг и на изплащане, мобилните оператори и т. н. Те дават както отрицателна, така и положителна информация за своите клиенти, която се съхранява в тези бюра.
- Това не противоречи ли на принципа за закрила на личните данни?

- Не. Когато някой кандидатства за кредитна карта или за покупка на кола на лизинг например, той подписва една заявка, в която изрично се съгласява фирмата или банката, от които иска кредит, да направи запитване до кредитното бюро. Това е много важно, защото лични данни могат да се разгласяват само със съгласието на лицето. А кредитните бюра работят на принципа на взаимността - получават информация тези банки и фирми, които предоставят такава. В Германия събираме и даваме отделно положителната и отделно отрицателната информация. Клиентите могат да изберат каква информация ще дават на бюрото - само отрицателна, само положителна или и двете. В Щатите трите най-големи кредитни бюра са се споразумели да пазят отрицателната информация седем години. Може да не дължиш нищо, но да си просрочил преди време една лизингова вноска с 15 дни. Когато един българин отиде в САЩ, проблемът е не толкова езикът, колкото
кредитната история

Най-лошото е да имаш отрицателна, а след това - да нямаш никаква. За да получиш първата кредитна карта, трябва да докажеш, че си редовен платец. В интернет има много сайтове, които дават съвети по тези въпроси. Трябва да събереш поне една година кредитна история, за да докажеш, че не просрочваш задълженията си. Когато искаш да купиш кола на лизинг или мебели на изплащане, т. е. нещо на стойност 10-20 хиляди долара, фирмата я поглежда и казва да или не според историята ти. Ние поддържаме база данни за фирмите в България и можем да им даваме кредитен рейтинг.
- Кои са вашите клиенти? Има ли клиенти банки сред тях?

- Да. Осем банки, четири от тях само купуват информация. Освен това 80 на сто от чуждестранните инвеститори. Ние самите сме членове на БИБА от 1997 г. Компаниите, които откриват дъщерни фирми в България, знаят как се работи. Имахме един много интересен случай с българска банка преди години. Дошли в нея американци и попитали с коя кредитна агенция работи банката, откъде взима информация за хората, които искат кредит. Но през последните десет години нещата в България се промениха. Има вече доста хора, които се научиха според изискванията на пазарната икономика.
- БНБ сега прави кредитен регистър на длъжниците на банките. Какво мислите за това?

- Той е нужен. Но трябва да имате предвид, че заеми не се дават само от банките. Всички фирми, които продават на лизинг, всъщност дават стокови кредити. Кредитните бюра обслужват цялата икономика. Само три процента от информацията при тях идва от банките. Такъв е процентът в България. В САЩ е 12 на сто, защото всички имат кредитни карти; в Западна Европа е 8. В Белгия и във Франция централната банка поддържа регистър не само за задълженията към банки, а изобщо. В САЩ и в другите страни обаче кредитните бюра не са собственост на държавата.



У нас вече работят няколко кредитни бюра
През 1879 г. в германския град Майнц група търговци решават да си обменят информация за некоректните си длъжници, за да се предпазват взаимно. Така се създава "Кредитреформ", което до 1939 г. имало офиси в Санкт Петербург, Истанбул и София. След това обаче Хитлер забранява тази дейност. След Втората световна война организацията се възстановява в Германия, Австрия и Швейцария. Централата е в град Нойс, близо до Дюселдорф, в Германия. Германската Главна прокуратура също е член на "Кредитреформ".
След 1989 г. започват да се откриват офиси в Централна и Източна Европа, за да се дава информация на западните инвеститори, желаещи да навлязат на тамошните пазари. Освен "Кредитреформ" в България работи още "КОФАС интеркредит" със същия предмет на дейност, "Дън енд Брадстрийт", които събират и продават само информация, а вече има и български фирми за инкасо и кредитни рейтинги.

Източник: в. Стандарт