Най-голямата концентрация на клинична, поликлинична и учебна дейност е в района на т. нар. „Александровска болница", създадена още в началото на XX в. По-равномерно разположение имат районните поликлиники и аптечната мрежа. Настоящият период на преход към друга обществена система се съпровожда и с промяна в организацията на дейността по здравеопазване, районирането и териториалното разположение на здравните заведения в града, с откриване на частни клиники, лекарски и зъболекарски кабинети, малки частни аптеки и др.
София има много важно значение в системата на образование в страната. Наред с големия брой средни общи училища, тук са създадени и редица други специализирани училища (техникуми, по изкуствата и др.). София е най-големият университетски център в страната. Тук през 1888 г. е създаден първият български университет - Софийският университет „Св. Кл. Охридски". Сега в София са концентрирани повече от половината от висшите учебни заведения в страната, сред които и някои уникални и тясно специализирани (напр. Военната академия, Художествената академия, Музикалната академия и др.). Градът се отличава с най-големия брой студенти и университетски преподаватели в страната.
София се развива и като най-големия научен център, в който е концентрирана най-голямата част от научния потенциал на България. Веднага след Освобождението седалището на Българското книжовно дружество, сегашната Българска академия на науките (БАН), е преместено от Браила в София. БАН е една от най-старите национални институции, която през 1998 г. включва 68 самостоятелни и автономни звена (институти, лаборатории, центрове), работещи в основните направления на природните, хуманитарните, обществените и техническите науки.
След 1990 г. се извършва преустройство и реформа в българското образование и наука. Създават се нови частни университети, разкриват се нови специалности в съответствие със съвременните потребности, преустройват се различни по профил научни институти. В пространствената структура на града са формирани няколко съсредоточия на висши училища и научни институти - в централната част, в източните и югоизточните квартали („Гео Милев", „Студентски град") и др. София е и най-големият културен център на България, в който са локализирани най-голям брой културни институции. През последните години се създават редица частни галерии, театрални трупи и др. Културната дейност е съсредоточена предимно в градския център. Засега не са формирани районни културни средища в кварталите с по-голямо струпване на население, отдалечени от централните части на града („Младост", „Люлин", „Дружба", „Овча купел", „Обеля" и др.).
В София се намират всички държавни учреждения по управлението на страната, две областни управи (на област София-град и на Софийска област), ръководството на Столичната голяма община и нейните 24 териториални общински администрации (съгласно досега действащия закон в градовете с население над 300 хил. души са обособени административни райони със статут на общини).
През 90-те години получиха по-голямо развитие редица специфични дейности, подпомагащи организацията и провеждането на производствената и друга дейност на обществото - банково дело, финансово-счетоводни услуги, застрахователно дело и др. В София, като най-голям град и стопански център, се наблюдава най-голяма концентрация на бизнесуслуги в страната. През последните години се извършва „изнасяне" на някои видове дейности в по-крайните квартали или в крайградското пространство (продажба и поддръжка на автомобили, производствени и битови услуги, ремонтни дейности и др.).
Това променя структурата и функционалното зониране на стопанството в столичното пространство. През последните десетилетия се изградиха големи жилищни комплекси, които се обособиха като зони за обитаване в градското пространство, в които няма изградени производствени предприятия и фирми и все още не е завършено изграждането на социалната им инфраструктура. За София все още не са типични съществени различия в зонирането на жилищния фонд в зависимост от социалния статус на отделните слоеве от населението. Съществуват тенденции за изграждане на нови жилища от по-заможни граждани в централната градска част на мястото на разрушавани сега стари жилищни сгради или в квартали, бивши села с подчертано рекреационни функции в подножието на Витоша (Бояна, Драгалевци, Симеоново и др.). Наред с това се изграждат и малки частни хотели или се преустройват в хотели големи еднофамилни жилища.
Развитието на столичното стопанство се съпътства с непрекъснато разширяване на териториалния му обхват. Обособяват се големи зони, които се „специализират" в различни стопански, културни, битови и други направления. По този начин се формират зони с комплексни функции, които са в основата на полицентричното развитие на столичния град.
ТУРИСТИЧЕСКИ РЕСУРСИ. СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА
Често туризмът се свързва само с курортните селища и се подценява ролята на големите градове и техните околности. И наистина, туризмът не доминира в икономическия живот на големия град, но туристическата база и инфраструктурата са важен компонент в градския ландшафт и са белег за неговото туристическо значение. Безспорното значение на столицата като туристически център проличава от сравнението й с водещите туристически общини и центрове в България. Столичната община е на второ място по показателя брой на посетителите (след Варна), а по броя на нощувките отстъпва само на Несебър, Варна, Балчик и Царево и на туристическите комплекси Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена. През София минават 34% от всички чуждестранни посетители на България през лятото и 63 % през зимата. Особено висока е концентрацията на бизнес-посетители в столицата (76% през летния сезон).
През 1996 г. на София се падат 10% от общия брой на посетителите на заведения за настаняване, в т. ч. 15,6% от броя на чужденците, както и 5 % от нощувките. Намаляването както на посетителите, така и на нощувките в първата половина на 90-те години е свързано с общата негативна динамика на туризма в България, но София запазва своята позиция в националната туристическа индустрия.
В системата на отдиха и туризма София изпълнява три основни функции: познавателен и делови туризъм за неместни жители; ежедневен и седмичен отдих на местното население; краткотраен ежедневен и седмичен отдих на населението от другите селища от околността на столицата, главно за задоволяване на потребностите от културни развлечения и забавления. Тези функции се развиват на основата на разнообразните природни и антропогенни курортно-туристически ресурси на територията на община София.
Природни курортно-туристически ресурси.
Живописният естествен декор на града се очертава от Стара планина на север, Витоша на юг, Средногорието на изток и югоизток и Люлин на югозапад. Близко разположените до София околни планини са привлекателни места за отдих и туризъм за столичното население. В някои от тях са изградени туристически центрове с национално и международно значение, какъвто е зимният туристически и спортен комплекс „Алеко" на Витоша. Планините около София са идеалното място за ежедневни разходки, краткотраен и дълготраен отдих и туризъм.
Природният курортно-туристически потенциал на София е съсредоточен в три основни зони за отдих и туризъм: природен парк „Витоша", Панчаревско езеро и яз. „Искър".
Природен парк „Витоша ". Малко европейски градове са така щедро надарени от природата с близко разположена и леснодостъпна планина, извисяваща своя купол на юг от града на височина 2290 m. Не един и двама известни пътешественици са възкликвали при вида на нейната хубост. К. Иречек пише в своите „Пътувания": „От софийските прозорци Витоша представлява в променливата своя премяна неизчерпаемо гледище на красиви природни сценарии", а австрийският учен фон Хохщетер, изкачил Витоша през 1869 г., е определил мястото й в живота на София така: „София и Витоша са така неразделни, както Неапол и Везувий". Още през 1934 г. Витоша е обявена за народен парк. Шосета, алеи, пътеки и въжени линии - седалкови и кабинкови, осигуряват достъпа до високите части на планината.
Две шосета прорязват планината и водят до двата основни туристически центъра, разположени съответно в северозападните и североизточните й склонове - Златните мостове и Алеко. От главните подходи към Витоша от кварталите „Княжево", „Бояна", „Драгалевци", „Симеоново" и селата Мърчаево, Владая, Бистрица и Железница продължават главни алеи, които за кратко време извеждат туристите до Алеко и Златните мостове. За моторизираните посетители са изградени около 60 км асфалтирани и павирани пътища до двата комплекса. Дължината на мрежата от алеи и пътеки надхвърля 270 км. В резултат на благоустройството па Витоша край алеи, пътеки и на поляни са изградени 155 декоративни чешми от камък и дърво. Архитектурно-битови съоръжения (маси, пейки, огнища, дървени мостчета и др.) улесняват посетителите по време на престоя и придвижването им из планината. Над 1000 табели маркират пътеки и туристически маршрути, около 40 навеса подслоняват туристите при лошо време.
Природният парк включва два резервата (Бистришко бранище и Торфено браните) и няколко природни забележителности - Боянски водопад - на Боянска река, Самоковището - водопад на р. Бистрица, пещерата „Духлата" (най-дългата пещера в България, разположена на 6 нива и включваща 6 галерии) и др. Един от най-масовите видове отдих през лятото са пешеходните преходи и екскурзии, често съчетани с познавателен туризъм и посещения на различни природни обекти, с каквито паркът изобилства. От Черни връх (2290 m) се виждат Рила, Стара планина и силуетът на Родопите в далечината на югоизток. Поглед надолу към Софийската котловина обхваща целия столичен град с откроените в ясно време златни кубета на храм-паметника „Св. Александър Невски". Интересни обекти за посещение са както каменните „морета" около върховете Черни, Резньовете, Голям Купен, Сива грамада, Селимица, Черната скала и др., така и причудливите форми на редица върхове, получили съответни названия като Лъвчето, Черната скала, Комините и др.
Природните условия на Витоша са подходящи за зимните ски-спортове. Формирани са два ски-центъра: „Алеко" и „Златни мостове". „Алеко" е най-старият, най-посещаваният и най-големият ски-център. Намира се на 1800 м надм. в., като най-високата точка за ски-спускане е Черни връх. В центъра са изградени три хотела - „Щастливеца", „Простор" и „Морени", голям брой почивни станции и една хижа - „Алеко". В района на комплекса се намират много специализирани спортни съоръжения - кабинкова въжена линия от кв. „Симеоново" до „Щастливеца", писта за алпийски-дисциплини Витошко лале, писти за дълго бягане и др. Пистите са с различна степен на трудност, което прави „Алеко" подходящ както за напреднали в ски-спорта, така и за начинаещи.
Вторият ски-центьр - „Златни мостове", се намира в северозападните склонове на планината. Кабинков лифт изкачва туристите от кв. „Княжево" до вр. Голямото Копито на височина 1350 m, където е построен и хотел-ресторант „Копитото". От терасата му се разкрива панорамна гледка към София и Стара планина. Удобно шосе свързва хотел-ресторанта с главното шосе от София, през местността Златните мостове до хижа „Боерица". До каменната река в Златните мостове също има ресторант, а над Златните мостове е изграден ски-центърът „Конярника - Ветровала" със стационарен ски-влек и два по-малки влека. Материално-техническата база, включваща места за настаняване и инфраструктурни съоръжения, създава благоприятни условия и за стационарен климатичен отдих през зимата. Все още обаче липсата на съоръжения за разнообразни спортни и развлекателни дейности не позволява планината да се използва пълноценно и през останалите сезони.
Зона Панчаревско езеро Тя отстои само на 15 км югоизточно от София и обхваща крайбрежието на Панчаревското езеро при надморска височина 550 m. Езерото е дълго 4 км, а ширината му варира от 100 до 400 m. Има плажова ивица с дължина 1300 м. Тази зона се използва за водни спортове, риболов и балнеолечение. В гребната база се провеждат републикански и международни състезания. Материално-техническата база за настаняване включва няколко ведомствени почивни станции с капацитет над 500 легла, къмпинг с 40 легла и двуетажен хотел. Балнеолечението се провежда в с. Панчарево, разположено на 600 м надм. в. между склоновете на Лозенска планина и Плана. Минералната вода е гореща (48 °С), с дебит 12 l/s, слабо минерализирана (0,495 g/l), хидрокарбонатнокалциева и магнезиева, което я прави подходяща за лечение на широк кръг от заболявания. Достъпът до зоната се осъществява с обществен транспорт от София и с. Лозен и с лични превозни средства.
Зона за отдих яз. „Искър ". Тя се намира на 800 m надм. в. и обхваща крайбрежната ивица на яз. „Искър", отстоящ на 37 км от столицата. Три са основните специализации на зоната - краткотраен отдих край водна площ, водни спортове и риболов. Настанителният капацитет обхваща около 600 легла предимно във ведомствени станции и къмпинг с около 40 легла. Базата за хранене включва ресторант „Щъркелово гнездо" и няколко малки заведения за хранене и кафенета. В зоната е изградена ветроходна база. Транспортната достъпност е осигурена от автолинията София - Самоков с честота през един час. Сред природните обекти, превърнали се в краткотрайни зони на отдих за столичани, следва да се отбележат и водоемите край Суходол, Банкя, Чепинци и Ботунец. Те са самостоятелно обособени туристически обекти с плажови ивици и изградена инфраструктура за водни спортове. Оборудвани са с къпални, а също така имат и добре благоустроени паркове за разходка и рекреация. Освен посочените три зони за отдих има редица по-малки места за отдих и туризъм с благоприятни природни ресурси. Такива са някои от лесопарковете около София (напр. Побит камък в Искърското дефиле, и почне от Лозенска планина), Люлин, балнеолечебните курорти (Овча купел, Горна Баня), по-малките населени места с природни забележителности, каквито има по южните склонове на Стара планина.
Балнеолечебни центрове. София е известна от древността като важно балнеологично средище. В пределите на града и околностите му бликат естествени и сондажни хидротермални източници. Сред по-значимите балнеолечебни центрове са София-център, Банкя (на 17 км от София), Овча Купел и Горна баня.
Зелени площи. Една от характерните особености на София и околностите й са зелените площи - градски паркове и крайселищни горски паркове. Такива са Борисовата градина, Южният парк, Западният парк, голям брой градски градини, разнообразяващи градския ландшафт. В границите на града зелените площи възлизат на 1650 ha, което представлява 5,9% от общата площ на града. Зелената зона на София, включваща крайселищни гори, има радиус около 20 km.
Антропогенни курортно-туристически ресурси. София разполага с множество антропогенни туристически ресурси от различен характер, които са обект на посещение както от български, така и от чуждестранни туристи. С най-голям интерес се ползват културно-историческите забележителности, археологическите паметници и архитектурните забележителности.
Сред археологическите забележителности, запазени и достъпни за разглеждане, са частите на вековната софийска крепост, някои от които са оформени като музейна експозиция. Поради бурната история на София в нея са запазени малко архитектурни забележителности. Най-старите са ротондата „Св. Георги", църквата „Св. Петка Самарджийска", църквата „Св. София", някои джамии. Повечето от архитектурните паметници, строени след Освобождението, са локализирани в центъра на столицата. Днес в сградите с архитектурна стойност в повечето случаи се помещават културни институти с познавателна стойност за туризма. Сред тях изпъкват Народният театър „Иван Вазов", Народното събрание, Софийският университет „Св. Климент Охридски", Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий", Синодалната палата, Българската академия на науките, Българската народна банка и др.
София изобилства с паметници, изразяващи почитта и преклонението на българския народ пред героичните събития и личности в нашата история. Такива са паметниците на Васил Левски, Иван Вазов, Паисий Хилендарски, Патриарх Евтимий, Св. св. Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, Цар Освободител, Руски паметник, Докторски паметник, Алеята на писателите в Борисовата градина и много други.
София е богата на музеи от всякакъв характер. В повечето случаи те се помещават в сгради с голяма архитектурна стойност, което ги прави още по-привлекателни за туристите. Най-ценни за туризма са: Националният исторически музей, Националният археологически музей, Националният природонаучен музей, Националният музей „Земята и хората", Националният политехнически музей, Националният литературен музей, Националният военно-исторически музей, Националният етнографски музей, Църковният историко-археологически музей. В града има и много къщи-музеи на изтъкнати писатели и общественици, които имат голяма познавателна стойност, но се посещават предимно от специалисти и туристи с конкретен интерес.
Сред антропогенните туристически ресурси на София важно място заемат религиозните и култовите сгради, както като архитектурни и художествени шедьоври, така и като религиозни светини. Някои от тях са между най-посещаваните в града. Най-известен сред тях е храм-паметникът „Св. Александър Невски", който е и най-внушителният храм на Балканския полуостров. Няма човек, посетил София, който да не се е възхитил на забележителните художествени достойнства на катедралата, както и на великолепните икони, изложени в нейната Крипта. Други забележителни църкви, отворени за посещение, са „Св. Неделя", руската църква „Св. Николай" и др.
В полите на Витоша се намира уникалната Боянска църква „Св. Никола" (XI в.), която като паметник на културата със световно значение е под егидата на ЮНЕСКО. Туристически интерес представляват и множеството малки манастири около София, известни под името „Малката Света гора". Повечето от тях са действащи. Освен църквите и манастирите, към религиозните и култовите сгради спадат двата забележителни храма на мохамеданската и еврейската религия - Банябаши джамия и Синагогата. София разполага с множество спортни съоръжения. Изградената спортна инфраструктура е предимно в парковете и градините или е представена от малки частни фитнесзали, разпръснати из целия град.
Огромна роля за привличането на туристи имат културните обекти и събитията в културния живот на столицата. София е модерен град, който предлага големи възможности за културни прояви и развлечения. Сред тях са концертите на Софийската филхармония, спектаклите на Софийската опера, блестящите постановки на повече от двадесет сцени и театри, съсредоточени около ул. „Раковски" - българският Бродуей. Националният дворец на културата (НДК) разполага с 14 модерни сцени за разнообразни културни изяви. Художествените галерии на София, държавни и частни, предлагат широка гама произведения на изящното изкуство.
В София е изградена база от конгресни центрове, най-известният от които е Националният дворец на културата. Това е най-големият многофункционален конгресен център в Югоизточна Европа.
Основни и допълнителни туристически услуги.
Структурата на легловата база в София е в зависимост от туристическата специализация на града - преобладават хотелите и частните квартири. Териториалното разположение на базата показва ясно изразена концентрация (54 %) в централната част на града. През последните години има тенденция новите заведения за настаняване да се разполагат в периферията на столицата. По-големи хотели в София са „Шератон", Хилтън „Кемпински Хотел Зографски", „Принцес" (Новотел „Европа"), „Родина", Парк-хотел „Москва", Гранд-хотел „София", „Рила" и др. Заведенията за хранене в столицата са изключително многобройни. Те се поделят на заведения за основно хранене (ресторанти, столове, закусвални и др.) на заведения за допълнително хранене и забавление (сладкарници, барове, дискотеки, кафенета и др.).
Недостатъчно са информационните бюра в София - такива има на Централна гара, Аерогара София и в НДК. Голяма част от частните туристически агенции предлагат информационни и други допълнителни услуги. София до голяма степен определя туристическото „лице" на България. Опитът на много страни показва, че туризмът в големия град е един от основните фактори (все по-важен през последните години) за формиране на неговия представителен облик като място за работа, живеене и инвестиции.
Туризмът в столицата подпомага регионалното развитие на областта, стимулира развитието и на редица надрегионални дейности. Туристическата дейност е основа за пазарната реализация на културните учреждения и паметници в София. Тя е и опора за развитие на обслужващата сфера, тъй като създава предпоставки за увеличаване на паричния оборот и броя на работните места, особено в хотелиерството, ресторантьорството и търговията на дребно.
ПРОБЛЕМИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Състояние на атмосферния въздух. София е най-големият градски и промишлен център в България, на чиято територия действат над хиляда промишлени предприятия. Не по-малко от 200 от тях изхвърлят значителни количества замърсители на въздуха. Важно е обстоятелството, че над 60 % от предприятията се намират сред жилищните квартали на града или в непосредствена близост до тях. Практически всички индустриални зони на столицата включват и жилищни квартали, с изключение на МК „Кремиковци", който е разположен на около 18 km североизточно от София и е най-големият замърсител на въздуха в Софийското поле.
От промишлеността директно във въздуха се изхвърлят: серни, азотни и въглеродни окиси; нетоксична и токсична прах, съдържаща олово, мед, цинк, живак и други метали; канцерогенни вещества (сажди, смоли, асфалт) и др. Бързо нараства броят на моторните превозни средства (МПС), които замърсяват въздуха над София с големи количества азотни и въглеродни окиси, въглеводороди, сажди и др. В периферните нискоетажни квартали на града (без комплексите) се използват неефективни битови отоплители.
Значителни количества прах замърсяват въздуха и поради лошото състояние и недобрата хигиена на уличните платна, при комунални и ремонтни дейности. Тези разнообразни и многобройни източници, концентрирани на относително малка територия, определят високото ниво на замърсяване на въздуха. При голямата скорост на вятъра проблемите са по-малко, но при неблагоприятни за разсейване метеорологични условия концентрациите на замърсители надвишават хигиенните норми. Първите проучвания на замърсяването на атмосферния въздух в София са били проведени от Националния център по хигиена и медицинска екология през 1950 г.
Малко по-късно изследвания започват в Националния институт по метеорология и хидрология при БАН и в Националния център по околна среда и устойчиво развитие при Министерството на околната среда и водите. Редовни измервания в София и в Кремиковци се провеждат от 1969 г., отначало от ХЕИ - София, а по-късно и от другите посочени учреждения. Голяма част от пунктовете са включени в Националната система за наблюдение, контрол и информация за качеството на околната среда, ръководена от ресорното министерство.
Официално публикуваните данни показват, че след 1989 г. се наблюдава значително намаляване на замърсяването на въздуха в цялата страна и подобряване на качеството на въздуха в населените места, включително и в София. Това се дължи повече на икономическия спад, отколкото на взетите екологични мерки. Очакваният растеж на производството през следващите години може да компрометира това подобрение, ако не бъдат предприети по-нататъшни действия за намаляване на количеството на изхвърляните във въздуха вредни вещества и ако не бъдат приложени нови екологосъобразни подходи и механизми за управление и преструктуриране на икономиката. Едва ли може да се очаква съществено увеличаване на замърсяването на въздуха от повечето промишлени, комунални и битови източници в София - напротив, има основания за обратна тенденция.
В същото време замърсяването на въздуха от автотранспорта ще става все по-сериозен проблем, подобно на всички големи градове в света. Затова все по-настойчиво се налага необходимостта от усилване на изследванията по химия на атмосферата. Нужно е да се увеличи броят на веществата, измервани в постоянните пунктове за наблюдения, като се включат приземен озон и другите основни фотооксиданти. Необходими са изследвания на фотохимичните и други превръщания на веществата в тропосферата, както и на метеорологичните условия, водещи до високи нива на замърсяването.
Така ще се получат ясни критерии за поява на рисковите явления „зимен" и „летен" смог и ще се разработят мероприятия за преодоляване или поне за ограничаване на вредите от тях. Липсата на такива изследвания у нас създава впечатление, че този вид опасни явления не се наблюдават в София или други градове на България.
Публикациите на международните организации в тази област обаче включват София в групата градове в Европа, където явлението „смог" трябва да се наблюдава. Необходима е по-нататъшна интензивна изследователска дейност, базираща се на съвременно организирана постоянна система за наблюдение и контрол и на комплексни експериментални проучвания.
Състояние на водите.
Водите имат неоценимо значение както за жителите на София още от най-древни времена, така и за настоящия и бъдещия град София. Най-известни водни богатства са многобройните лековити термоминерални води, които били използвани още от древността. Значителни водни богатства на София представляват река Искър и нейните притоци и големите пресноводни запаси от подземни води. Качествените характеристики на тези водни ресурси са резултат от извънредно динамични и разнородни фактори. Природните фактори определят условно-естествените качества на водите, като осигуряват устойчиво хидрохимично равновесие на водните екосистеми. Най-важни техногенни фактори са урбанистичните процеси (увеличаване на застроената територия и броя на населението, изграждане на техническата инфраструктура), промишлеността и крайградското земеделие.
Тези фактори водят до нарастване на водопотреблението и до увеличаване на количеството на отвежданите отпадни и колекторни водни маси. Количеството на питейните води, подавани във водопроводната мрежа на София (предимно от яз. „Искър" и яз. „Бели Искър"), непрекъснато нараства. През 1960-1969 г. това количество е средно около 70 млн. куб.м за 1 год., през 1979-1988 - около 200 млн. куб.м за 1 год., а през 1990 1995 г. - над 300 млн. куб.м за 1 год.
Хидрохимичните характеристики на водите на София се изменят в резултат от: отвеждането на непречистени отпадни води в реките; миграцията на химични вещества между повърхностните течения и подземните води; слабата ефективност на пречиствателните съоръжения и недостатъчните затворени водооборотни системи на промишлените предприятия; миграцията на остатъчни вещества от минералните торове и химическите средства за растителна защита от почвите към подпочвените водоносни хоризонти; инфилтрацията на замърсени валежни води и др.
Общото количество на отпадните води на София (1997 г.) се оценява на около 230-240 млн. куб.м, а на обработваните - около 160 -170 млн. куб.м за 1 год. (вкл. биологично и комплексно пречиствани - около 145 млн. куб.м за 1 год.). Най-голям дял за замърсяването имат петролните продукти, синтетичните повърхностноактивни биогенни (нитратни, амонячни и нитритни) компоненти, които постъпват от канализационната система. Голямо е количеството на замърсяващи вещества като нефтопродукти, серни съединения, микроелементи и др., които се получават от промишлеността и автотранспорта. След 1960 г. настъпват твърде динамични и пространствено разнородни изменения в минерализацията, съдържанието на сулфатните и натриевите йони и на неразтворените вещества в реките.
Динамиката на някои основни екологични показатели за състоянието на водите се илюстрира от замърсяването на р. Искър. Данните се отнасят за хидрометричната станция при гр. Нови Искър, където се събират водите от цялата Софийска котловина. Относително постоянни са концентрациите на амониевите и нитратните йони (2,0-4,0 mg/l), докато при останалите показатели се наблюдава намаляване след 1994 г.
Подземните води са по-слабо замърсени, отколкото речните води. Замърсяват се предимно от органични вещества, които мигрират от повърхностните почвени към водоносните хоризонти. Най-чести в Софийското поле и в страната като цяло са нормативните отклонения на нитратите (в около 85 % от всички случаи през годината), на окисляемостта (около 55 %) и на амониевите вещества (около 52 %). Значително по-редки са отклоненията на останалите показатели (манган - 18 %, нитрати и желязо - 10 % и сулфати - 2, 5 %). Съдържанието на хлорните йони е под пределнодопустимите концентрации (ПДК).
Освен замърсяването с химични вещества се увеличава и количеството на наносите, които се отмиват от урбанизираната територия и крайградските индустриални зони. Докато при условно-естествения режим наносите на р. Искър (при гр. Нови Искър) съставляват средногодишно около 150 хил. t, то в резултат от разнородната човешка дейност надвишават 1 млрд. t. Големите наносни количества на поройните водни течения са потенциални фактори за наводнения при затлачване и преграждане на речните корита. Предпоставка за увеличаване на наносите и за замърсяване на речните и подземните вода са също кариерите за инертни материали край София. Най-голямо е количеството на наносите, постъпващи във водните течения от промишлените площадки и от градските улични платна и площада (особено при поройни дъждове и снеготопене).
Опазването и рационалното използване на водните богатства на столицата изискват решаването на следните основни проблеми: осигуряване на комплексна и системна хидроекологична информация, необходима за контрола и управлението на водите на София; усъвършенстване на оперативната дейност на общинските съвети по управление на водите; намаляване на концентрацията на замърсяващи вещества в отпадните води; подобряване на техническото състояние на водопроводната и канализационната система за предотвратяване на загубите от вода и за осигуряване на отвеждането на отпадните води; рекултивация на кариерите за инертни материали край София; пречистване на речните корита от твърди отпадъци и др.
Състояние на почвите и антропогенни изменения в релефа. Основните процеси, водещи до деградиране на почвите в района на София, са ерозията, повърхностното уплътняване, заблатяването, засоляването и др. Почвите, засегнати от тези процеси, заемат значителна площ - 10,3 хил. ha. Освен тях, над 4,5 хил. hа са отнети от обработваемия фонд, унищожени и замърсени от промишлеността и строителството. Около 1/3 от почвите се нуждаят от мелиориране.
Проявата на ерозионните процеси се благоприятства от наклоните на релефа, наличието на лесноразрушима скална основа и значителната площ на обезлесените терени в подножията и склоновете на планините, ограждащи Софийското поле. През последните десетилетия обаче основен фактор за ерозията на почвите е създаването на големи масиви от обработваеми земи, липсата на подходяща техника за работа на наклонени терени, подценяването и непровеждането на противоерозионни агротехнически мероприятия. На ерозия са подложени част от канелените, канелено-подзолистите, кафявите горски и хумусно-карбонатните почви. Предотвратяването на този опасен процес изисква осъществяването на специални противоерозионни проекти, което едва ли е по силите само на новите собственици на земя. Оголването на терени от растителна покривка и извършването на изкопни работи за строителството също предизвикват засилване на ерозионните процеси. В други случаи човешката намеса е имала положителен ефект - чрез залесяване, укрепване и терасиране на голи и опороени склонове (край с. Желява и с. Йорданкино). Човешката дейност, често несъобразена с природните условия, активизира стари свлачища (край с. Кътина) или предизвиква възникването на нови свлачища (край с. Доброславци).
Значителна част от антропогенните изменения в релефа се дължат на промишленото, пътното и гражданското строителство. Строителните обекти са изградени на мястото на използвани в недалечното минало плодородни земеделски земи. Общата дължина на транспортните артерии (шосета, магистрали, жп линии и летища) в котловината е над 900 km, а площта на летищата надхвърля 1000 hа. При тяхното построяване са добити, а впоследствие и натрупани като насипища, огромни количества скални и земни маси. В периферията на столицата голяма площ заемат промишлените предприятия - само МК „Кремиковци" се разполага на 950 ha площ. Терените, заети с друг тип строителство - болници, санаториуми, спортни съоръжения и др., имат площ над 2000 ha. Най-силно човешката дейност е повлияла върху релефа на северната и североизточната част на Софийската котловина. Тук се наблюдават предизвикани от човека ерозионни, свлачищни, срутищни и други релефообразуващи процеси. Западно от Бухово, в граничната зона между котловинното дъно и подножната ивица, се образуват типични ровини (големи ерозионни бразди). Тяхното развитие е започнало след изсичането на горите или след унищожаването на тревната покривка. В някои случаи развитието на ровините е прекъснато от прокарването на пътища, изземването или насипването на земни маси.
В тази част на котловината се намират и голям брой рудници. Тяхното разработване, макар и по закрития способ, също е предизвикало изменения в естествения релеф. След обезлесяването на терените и дренирането на речните води във връзка с рудодобива, повечето от съществувалите преди малки реки днес не съществуват. Тук са натрупани големи земни маси (терикони) с височина до 25 m. В същия район е разположен ридът Рудината, на чийто южен склон има огромна кариера. В резултат от добива височината му е намалена с 20 m, а в дълбокия над 30 m ров се наблюдават най-активните и най-бързоразвиващи се свлачищни и срутищни процеси в Софийския регион.
Територията между Бухово, Чепинци и Курило е най-силно техногенно натоварената част от котловината. Тук се намира откритият рудник „Кремиковци", чиято дълбочина е над 220 m. Дължината на рудника е 1100 m, а ширината - около 500 m. Тази изцяло създадена от човешката дейност негативна форма в релефа има обем 250 000 куб. м и площ - 110 ha. В самия рудник активно се проявяват ерозионни процеси. На различна височина по склоновете на рудника се образуват сипейни конуси. Западно от рудника на площ от 210 ha са натрупани насипи (табани) от добивания и преработен материал с височина над 70 m. Тези табани са най-силно изразените позитивни форми на релефа в равното Софийско поле. Тук изцяло са ликвидирани съществувалите по-рано ливади, ниви и овощни градини. Слабата споеност на материалите, изграждащи насипите, е причина при силни ветрове да се замърсява въздухът в близките околности.
Втората по големина негативна форма, създадена от човешката дейност, е рудник „Курило" за добив на лигнитни въглища. Неговата дълбочина е между 100 и 300 m, обемът - 50 000 куб. м, а площта - около 60 ha. Натрупаният северно от рудника изкопен материал е върху свлачищен терен и това е довело до неговото придвижване по посока на шосето Кътина - Курило. На югоизток между с. Челопечене и кв. „Казичане", се проследява поредица от изкопи за инертни материали (пясък и чакъл) от заливните тераси на р. Лесновска и р. Искър. Общата площ на изкопите е около 300 ha. След изземването на материала изкопите се превърнали в изкуствени езера с дълбочина 2 - 8 m. Големият изкоп край с. Челопечене е образуван от свързването на три по-малки изкопа и има площ 215 ha. Диаметърът на изкопа е над 500 m, а дълбочината - 40-45 m. Поради значителните размери на образувалото се в изкопа изкуствено езеро се наблюдава абразионна дейност, в резултат на която се подкопават бреговете. Такава дейност е характерна и за изкуствените езера в изкопите при кв. „Казичане" и с. Кривина. Тези езера се използват като зони за отдих и водни спортове.
Край София има и редица язовири и микроязовири, създадени за нуждите на напояването. Най-големи са яз. „Суходол" и микроязовирите при с. Горна Малина, с. Столник, гр. Костинброд и МК „Кремиковци".
Около 6000 ha са земеделските земи край Кремиковци, замърсени с тежки метали. В металургичния комбинат има около 150 източника на замърсяване с олово, манган, цинк, кадмий, арсен, антимон и др.
В съседство с металургичния комбинат, между Бухово и Яна, почвите са замърсени с олово, цинк и др. Има и значителни площи, чието замърсяване достига два пъти над допустимите нива за тежки метали - предимно в землищата на Желява, Яна, Горни Богров, Сеславци. Замърсени са и значителни части от землищата на Долни Богров и Челопечене, но те попадат в зона на допустими съдържания на тежки метали в почвите. По-слабо е замърсяването на почвите с тежки метали в землищата на Враждебна, Чепинци, Локорско, Негован, Световрачене, Кубратово и др. В района на Нови Искър са установени стари замърсявания с олово, цинк и особено с кадмий. Техните стойности са даже по-високи от тези в Кремиковското поле. Замърсените площи тук не са толкова големи, но попадат в дворни места и градини.
В североизточната част на Софийската котловина в миналото са възникнали проблеми от добива и флотацията на урановите руди. Тук има локални огнища на радиоактивно замърсяване на почвите, причинени от изпускане на отпадни води от уранодобива. Така например в ливадите край Кремиковци се установява ? -радиоактивност между 921 и 2500 Bq/kg почва, докато естествената ? -радиоактивност в почвите на страната е между 185 и 1295 Bq/kg
Както и трябва да се очаква, увреждането на почвите оказва трайно въздействие върху земеделието, особено в близко разположените до металургичния комбинат земи. Това се потвърждава не само от сегашните наблюдения, но и от изследвания, извършени през 1962-1964 г. През 1993-1994 г. бе установено, че в 1/3 от наблюдаваните в тази част на Софийското поле земеделски култури тежките метали превишават здравните стандарти.
Такива култури се отглеждат както в полето, така и в личните дворове, въпреки че в тях се използва оборски тор - предпочитан за прилагане срещу тежки метали. Оказва се, че тревните фуражи са по-сериозен проблем, отколкото зеленчуците. Това обяснява някои епизодични факти на замърсяване е олово на вътрешни органи (черен дроб и бъбреци) на телета от района.
Всичко това налага структурни промени в земеделието, което се развива в близост до металургичния комбинат - там земеделието трябва да се насочи към семепроизводство, а в умерено засегнатите от замърсяване райони - към производство на зърнени фуражи.
Твърди битови отпадъци.
Твърдите битови отпадъци са важен екологичен проблем за столичния град. Управлението им е сложен процес, който, ако не се осъществява правилно, води до проблеми, произтичащи от замърсяването на всички компоненти на околната среда - въздух, води, почви и др. През последните няколко години се очертава тенденция към намаляване на образуваните количества отпадъци както за страната, така и за София.
Годишното количество на натрупаните битови отпадъци за София представлява около 10% от общото количество за страната. Нормата им на натрупване (kg/жител годишно), сравнена с някои европейски градове, е значително по-малка.
Системата на извозване на твърдите битови отпадъци, осъществявана от общински и частни фирми, обхваща цялата територия на столицата, но във вилните зони все още е незадоволителна. Обезвреждането на твърдите битови отпадъци се осъществява единствено чрез депониране. Целият поток от битовите отпадъци се насочва към депото, разположено в западната част на София - кв. „Суходол". Депото е изградено в съответствие с екологичните изисквания на България и Директивата на Европейския съюз.
Системата за контрол на подпочвените води включва два наблюдателни кладенеца, като са предвидени и газоотвеждащи системи без (засега) да се използва отделеният газ метан.
Сериозна стъпка към намаляване на риска от старите замърсявания е направена от Столична община, като е разработен проект за саниране и рекултивация на старото сметоразтоварище в кв. „Долни Богров". Работният проект предвижда събиране на отпадъците в едно тяло (старата част да се прехвърли върху доскоро използваната), възстановяване на естественото ниво на подпочвените води и изолиране на отпадъка от подпочвените води с шлицова стена. Задължителен елемент на работния проект е изграждането на газови кладенци за оползотворяване на газа метан. Количеството на метана представлява от 23 до 63 об. %, а на въглеродния диоксид - от 29 до 48,8 об. %. Решаването на проблема с намаляване на риска от старото сметоразтоварище край Долни Богров не е достатъчно, тъй като на територията на Столична община съществуват около 600 нерегламентирани сметища („криминални замърсявания"). В тях са натрупани около 157 хил. куб. м. отпадъци и Столичната община е разработила проект за поетапното им неутрализиране.
Националната стратегия за рециклиране на твърдите битови отпадъци се нуждае от тяхната точна количествена и качествена характеристика. За тази цел Столичната община проведе експеримент, финансиран от Програма ФАР и Министерството на околната среда и водите. Изследването се осъществи на три етапа - през зимата, пролетта и лятото, и обхвана 617 домакинства. След обработката на статистическата информация относно количеството и състава на отпадъците се получиха следните резултати:
- количество отпадъци на жител за ден - 355 g
- количество отпадъци на жител за година - 130 kg
- калоричност - 1840 kсаl/kg
Процентното съдържание на рециклираните компоненти от общото количество на отпадъците е:
- хартия - 8,5;
- пластмаса- З,1;
- стъкло - 14,3;
- метал- 0,7.
Обнадеждаващо е наличието на обществена нагласа за разделно събиране на отпадъците. Право за такъв извод дават отзивите на обществеността - процентът на заявилите желание за участие и процентът на реално участвалите е достатъчно висок, като се има предвид, че това е първи опит от подобен мащаб.
Приоритетните направления по обезвреждането на твърдите битови отпадъци на територията на столицата, заложени и в общинската политика, са свързани с: намаляване количеството на отпадъците; подобряване на организацията по събиране и извозване на сметта; прилагане на регионален принцип на обезвреждане на отпадъците; намаляване на риска от старите замърсявания върху човешкото здраве и околната среда.
Натоварване на територията с шум и вибрации. През последните десетилетия борбата с шума стана един от най-актуалните хигиенни, социални и екологични проблеми в световен мащаб.
Факторът „шум" е намерил своето място и в българското екологично законодателство (наредби, норми, методики). Предстои приемането на специален Закон за шума. Шумът е един от основните параметри на околната среда, включени в наредбите за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) от 1991 г. насам. Изискванията за допустимите нива на шумово замърсяване в населените места са диференцирани както за дневния и нощния период, така и за различните територии и зони в зависимост от предназначението им.
Акустичният режим в населените места се формира от различни източници на шум: транспорт (автомобилен, релсов, въздушен), промишлена, строителна и търговска дейност, спортни и детски площадки, озвучителни уредби и др. Основният източник на шум е автомобилният транспорт.
Шумът, излъчван от транспортния поток, е променлив и се оценява с величината „еквивалентно ниво на шума" в децибели (dB). Неговата стойност зависи основно както от характеристиките на транспортния поток - интензивност (брой на МПС за час), структура (относителен дял на тежкотоварните автомобили и автобусите в общия поток), средна скорост на движение, така и от редица външни фактори - вид и състояние на пътното покритие, брой на пътните платна, надлъжен наклон и други.
На територията на столицата съществуват разнообразни източници на шум в околната среда, като шумовият режим се формира основно от различните видове транспорт.
Първото мащабно изследване на акустичната среда в София е проведено от учените от БАН през 1981-1985 г. като част от разработваната тогава Екологична карта на столицата. Обърнато е внимание главно на шума, създаван от автомобилния транспорт. Установени са различни параметри и характеристики в повече от 500 избрани точки на територията на града. Обхванати са както всички главни улици и магистрали, най-натоварените кръстовища, така и много второстепенни улици с по-ниска интензивност на движение.
Наблюденията са извършвани предимно в часовете с върхово натоварване. Установено е, че около всички главни пътни артерии еквивалентното ниво на шума е между 67 и 75 dB, а около най-натоварените улици, магистрали и кръстовища - между 75 и 80 dB За илюстрация на динамиката на шума през дневния период (6.00 - 22.00 ч.) са проведени измервания в т. нар. „горещи точки" - кръстовищата Лъвов мост, Орлов мост, Ректората, Руски паметник, пл. „Възраждане", пл. „Македония" и гара Подуяне. Установено е, че високите шумови нива не стихват през целия ден и варират слабо около една средна стойност от 75 ДВ. Изследвано е и затихването на шума към прилежащите територии. Около най-натоварените улици хигиенната норма 60 dB се достига едва на разстояние около 60 т. Измерванията около второстепенните градски улици показват, че дори при ниска интензивност на транспортните потоци (под 100 МПС на час) излъчваният шум е над пределнодопустимото за жилищни територии ниво от 55 ДВ. Ето защо разпръсването на транспортните средства по малките улици води до наднормен шум на по-големи територии и съответно - до увеличаване броя на засегнатите хора. Значително утежнена акустична среда е установена както в места и зони за отдих, така и около редица болници, училища и детски градини, разположени непосредствено до улици с интензивен транспорт. Направена е и оценка на приноса на релсовия градски транспорт в общото ниво на шума. Установено е, че трамвайните мотриси със старата конструкция излъчват максимални шумови нива до 94 dB. Спокойна акустична среда е регистрирана в малките вътрешноквартални пространства, защитени от прилежащите към шумните улици сгради, изпълняващи ролята на шумозащитни екрани. Изследвани са спектралният състав на транспортния шум и статистическото разпределение на моментните нива във времето, илюстриращо динамиката на шумовата емисия. За всеки столичен район поотделно са изготвени графична акустична характеристика и конкретни препоръки за комплекс от дейности, целящи подобряване на акустичната среда.
През 1985-1989 г. от Научноизследователския строителен институт са разработени проекти за защита от транспортен шум на обектите Втора градска болница, Детска градина № 59 и Детска ясла № 6, възложени от Столичния народен съвет. Изготвена е шумова карта на Кирковски район с практически резултат - проект и частична реализация на екран за защита от транспортен шум на жк „Овча купел". Разработени са и шумови карти на общините Подуяне, Надежда, Илинден и Младост с подробни изследвания на шумовия режим. В Младост са проведени и специални измервания на разпространението на шума във височина пред фасадите на жилищните блокове. Резултатите недвусмислено показват, че трябва да се избягва уплътняването на междублоковите пространства със сгради-„пломби".
Актуализация на Екологичната карта на София е извършена през 1990 г. Проведени са измервания в общо 135 точки на територията на столицата. Обхванати са главни артерии, прилежащи към жилищни територии, и обекти със специално предназначение, около които са регистрирани шумови нива между 63 и 77 ДВ. Изследвани са 16 кръстовища, заемащи възлови позиции на територията на града, около които са измерени нива между 70 и 76 dB. Проведени са измервания и във вътрешноквартални пространства както в райони с нова застроителна структура (жк „Люлин", жк „Обеля") и със стара застроителна структура (кв. „Орландовци", кв. „Княжево"), така и във вилни зони (кв. „Бояна", кв. „Драгалевци").
Последната актуализация на акустичната характеристика на София е извършена през 1996 г. с акцент върху обекти, подлежащи на засилена шумозащита. Установени са акустичните качества на растителни бариери в зависимост от видовия състав и конфигурацията им.
През последните години в столицата настъпиха съществени промени в условията и факторите, влияещи върху шумовия режим - брой, видове и марки на МПС, организация па движението им по уличната мрежа, масово използване на клаксони и алармени системи, паркиране на непредназначени за целта места, реконструкция на големи пътни артерии с подмяна на пътната настилка, начин на проектиране и строителство и др. Влиянието на тези промени върху шумовия режим е разнопосочно и зависи от съчетанието им на конкретното място.
Съществен дългогодишен проблем, свързан с шума в столицата, е непосредствената близост на Летище София. Във връзка с новия проект за реконструкцията през 1996 г. е изготвен доклад за Оценка на въздействието върху околната среда. В резултат на изпълнението на предложените решения ще се постигне облекчаване на шумовото натоварване от въздушния транспорт. В процес на реализация е проект за разполагане и действие на система за наблюдение и контрол на самолетния шум в района на Летище София.
Източници на вибрации в околната среда па столицата са тежкотоварният автомобилен транспорт и релсовият транспорт (трамваен и метро). Проблемът, свързан с трамваите, е решаван частично през годините чрез подмяна на релсовия път с прилагане на нови технически решения по някои от най-уязвимите участъци от улично-пътната мрежа - бул. „Витоша", ул. Граф Игнатиев", бул. „Христо Смирненски", бул. „Янко Сакъзов" и др. Вибрациите от тежкотоварния транспорт се избягват чрез изнасянето му по обходни извънградски пътища. Изготвеният през 1994-1995 г. Доклад за ОВОС на проекта на Софийското метро доказва, че очакваните вибрации не застрашават сградния фонд и хората, с изключение на участъка между метростанции 5 и 7, за което са предписани необходимите мерки. Подобряването на акустичната среда в столицата се постига с прилагане на комплекс от методи и средства в няколко основни направления: експлоатация на превозни средства със съответстващи на съвременните изисквания шумови характеристики и постоянното им поддържане в добро техническо състояние; осигуряване на благоприятна акустична среда още в етапите на градоустройственото и архитектурното планиране чрез рационално проектиране на комуникационната мрежа, зониране на територията, екраниране на вътрешните пространства с различни типове екрани-сгради, озеленяване на земните насипи, подходяща ориентация на помещенията в сградите по отношение на шумовия източник, специални архитектурни решения (терасовидни сгради) и др.
Значим ефект от шумозащитните мерки може да се очаква само ако се прилагат комплексно и едновременно във всички направления- Осигуряването на благоприятна акустична среда е предизвикателство пред разработваните понастоящем и в бъдеще градоустройствени, транспортно-комуникационни и архитектурни проекти и решения.