Проследяване назад – все някой отпада
Възможността на едно лице да наследи сегменти от всичките си прародители намалява с увеличаване на поколенията. Със всяко поколение се удвоява броя на прародителите. В един момент сегментите стават прекалено малки за да бъдат проследени до далечно поколение. Лесно може да бъде проследен сегмент до четири поколения назад – т.е. лесно може да се каже от кой от осемте прародителя сте го наследили.
Погледнете колона 6 на таблица 1. Тя дава информация какви братовчеди сте ако делите общ прародител 5 поколения назад. Ако сте 5ти братовчеди – то делите общ прародител 7 поколения назад. Добре, но седем поколения назад всеки от вас има 64 прародители.
Колкото по-назад се връщаме, толкова повече стават прародителите и не е възможно от всеки един да сме наследили по равни части. Поради естеството на рекомбинирането – т.е. произволен характер, процента на унаследяване варира и в един момент започва съществено редуциране на броя на прародителите, които са представени в нашите гени. Естествения процес на рекомбиниране на гени, буквално „изритва“ определени сегменти и те не намират място за да бъдат предадени по нататък, други пък са обект на постоянно разкъсване и рекомбиниране.
Ако се проследява връзка през общ прародител 4то поколение назад, задължително и двете лица ще имат сегменти от общия прародител.
От там нататък с увеличаването на поколенията постепенно намалява броя на прародителите, чиито гени носим.
От долната таблица таблица 2 е видно, че от прародителите седем поколения назад – от тези 64 прародители най-голяма вероятност е всеки от вас да е наследил гени само на 56 от тях, гените на останалите 8 са вече загубени (поради рекомбинирането са отпаднали на определен етап едно – две или три поколения преди вас). Тогава възниква въпроса – на кои 56 прародителя съм наследил гените? Трудно е да се отговори на този въпрос, защото ако се сравнявате с друг наследник на избран прародител седем поколения назад, то също така не се знае другото лице дали е наследило нещо именно от този общ прародител.
Тестване с Family Finder може да намери, може и да не намери връзка между две лица свързани с общ прародител седем поколения назад. Има различни варианти:
• нито един не е наследил гени от общия и за двамата прародител
• единия е наследил, другият не е
• и двамата са наследили (най-добрия вариант)
Но при брат и сестра или при първи братовчеди, тези 56 от 64 прародителя не е задължително да са едни и същи. Възможно е братът да е наследил гени от един набор от 56, докато сестрата да е наследила друг набор от 56, като общи между тях да са например само 53.
Също така тази таблица е при условие, че прародителите са уникални. Но ние знаем, че не са, което означава, че е възможно гените на прародител седем поколения назад да бъдат предадени през различни пътища.
Във генетичните изследвания с цел генеалогия е много важно да се знае до колко може да очакваме определени гени да бъдат предадени на поколенията. В един момент колкото по-назад се опитваме да са намерим общия прародител, толкова по-вероятно е да не са достигнали до нас цели сегменти от него, които да са лесно идентифицирани. В повечето случаи те са ре-комбинирани толкова пъти, че вече не могат да бъдат разпознати като принадлежащи към този или онзи прародител от 9то или 10то поколение назад ….
Тогава влизат други средства – митохондриалната ДНК и Y-хромозомата, като средство за откриване на родство. Но и те имат своите ограничения. Правилно използвани трите вида изследвания могат да помогнат много за развиването на родословното дърво.

Поколение # прародители # прародители, чиято ДНК ще предадена % прародители от всички прародители представени в ДНК на индивида
4то 8 8 100%
7мо 64 56 88%
9то 256 102 40%
11то 1024 122 12%
13то 4096 125 3%