В Османската империя хората са били вписвани в кадастъра само със собствено и бащино име.
Това не значи че хората са нямали по три имена.
Въобще навсякъде в Стария свят поне от Средновековието насам хората са имали по поне три имена - собствено, бащино и на рода/династията към която принадлежи. Османските регистри са с друго предназначение и за тях е достатъчна минималната информация от коя трябва да търсят пари когато трябва, а жените и дечурлигата не са ги интересували, също и кой от кой род се води. Тях ги интересува само че в еди кое си село има еди колко си мюсюлмански и еди си колко си християнски къщи (понеже плащат различни данъци) в които живеят еди си колко пълнолетни мъже и до там. Понякога има и уточнения за раята - сърбин, грък, арменец и т.н. В турските регистри българите ако ще и с едно име да са ги записвали, но в руските, гръцките и сръбските документи на българи служели в съответните армии те са с три имена, макар и записани според особеностите на съответния език, а не транскрибирани както сега.
Имаме предостатъчно фамилии и родове от средновековието, по скоро от тогава са рядкост записаните бащини имена, което разбира се не значи че ги е нямало, практиките с бащиното име са вероятно по-стари от тези с фамилното и са най-развити при северняците и арабите, където списъка "син на, син на, син на ..." може да е доста дълъг.
Преди средновековието тук имаме Римска Античност и Ранно Средновековие, където също я има практиката на бащиното и фамилното име. И няма значение дали "прабългарите" са били тюрко-монголи, иранци или скито-сармати - при всички тези народи рода е от особена важност, особено владетелския. Същото е и при "славяните", а населението което не е мърдало от Балканите каквато и именна традиция да е имало, разбира се е възприело римската такава по време на "присъствието".
|