|
Относно възникаване на Балканската буржоазия, тук може да се прочете нещо интересно:
Създаването и развитието на прослойката на балканските търговци в периода на османското
владичество на Балканите има своите общи черти и специфични особености. Според едно от най-
добрите изследвания на този аспект от стопанската история на Балканския п-ов, публикувано от
Траян Стоянович през 1960 г., възникването на новата търговска прослойка се свързва с развитието
на печалбарството. Печалбарите били млади мъже, които от XV в. насетне напускали родните си
селища, за да работят в близки или отдалечени краища на Османската империя. Това са били най-
често жители на бързо развиващи се планински села в Южна Албания, Епир, Тесалия и Македония.
Тези селища се характеризират също с добре развито скотовъдство и занаяти, които в много от
случаите са били упражнявани от жените в отсъствието на техните мъже печалбари. Редица от тези
планински селища са се радвали и на привилегирован данъчен статут – някои са принадлежали към
вакъфи, други са били дервенджии и са имали правото да носят оръжие.
Производствените излишъци и то най-вече тези на скотовъдството и занаятчийското производство са
задоволявали потребностите на големите градове. Самите градове са се явявали, от своя страна,
притегателен център за заселници от планинските села. Така нарастващото производство, познаването
на пътищата и нравите в различните региони на Балканите и установяването в градовете спомогнали
за създаването на новата търговска прослойка. В това отношение особено важен е почти целият XVI
в., когато производството на средното селско домакинство все още надвишава неговите собствени
нужди, а разрастването на градовете и занаятчийското производство поражда необходимостта от
приток на селскостопански стоки. Търговията се е зараждала не само от продажбата на излишъци в
аграрното производство, но и от развитието на занаятите. Според турския историк Халил Иналджък в
османската стопанска система единствено търговията давала възможност за инвестиране на капитал(1).
Типичните търговски колонии на Балканите се образуват в планинските селища на Македония, Южна
Албания, Тесалия и Епир – Блаце, Кожани, Клисура, Тепелена, Селеница, Аргиро-кастро, Керасово,
Мецево, Маврохори, Шиписка, Самарина, Гревена, Търново, Богацко, Негуш, Сервия, Селища,
Острово, Сятища, Катраница, градовете Янина, Костур, Мосхополис, Лариса, Амбелакия, Битоля,
Воден, Бер, Сяр, Мелник, Разлог и др. Този регион, разположен между Бяло и Адриатическо море, е
дал повече търговци, отколкото който и да е друг на Балканите. Мнозинството от тези търговци са
били от куцовлашки произход, следвани от гърците и по-слабо от българи и албанци. Те се преселват
из различни крайща на Европа и през XVIII в. вече се подвизават в Холандия, Германия, Австрия, но
най-вече в градовете на днешна Унгария. Освен това, след XVII в. те контролират търговията във
Влашко и Молдова, застъпени са сериозно в Трансилвания. Траян Стоянович правилно отбелязва, че
тази по-висока прослойка от балканското население, макар в мнозинството си да е от негръцки
произход, е относително обединена около православната религия и своята професия, нарича себе си
"гърци" и така е известна за останалите(2).
|
Re: Български ДНК проект 2014 [re: Marchoto]
(пристрастен)
Re: Български ДНК проект 2014