|
Ти толкова заслепен и предубеден ли си, или си чужд ибрикчия, или просто си глупав човек. Все повече оставяш впечатления за третото:
1. Продължаваш да циклиш на статията на Рашев от 1992, която е още под инерцията на модерната за преди 89-та парадигма, въпреки че ти дадох линкове към по-късните му трудове в които:
- смята знака "IYI" за християнски символ;
- не смята че е имало някакъв "Тангра";
- в едната от статиите доказва пълната несъстоятелност много от смятаните за "прабългарски" находки да са такива, прост защото не се вписват в християнската традициия, като пример сред пример доказва паралелите им както сред византийски светски творби, така и сред собствено български от 10-12 век;
- от предишното си мнение за частично тюркско етническо присъсствие почти достига до отричането му и налага тезата за тюркизация (като възприемане на военни термини и култура) само на елита, при това частична;
- директно обявява по-голямата част от българите за преки наследници на сарматите, теза която я има и в статията, която цитираш;
- също така още в тази статия смята част от славяните за всъщност славянизирани иранци;
2. Като стана дума за цитати, ти по най-безцеремонен начин продължаваш да цитираш, като вадиш избрани изречения извън контекста, както и без да даваш източника:
- първо цитираш част от увода, но понеже не си дал източник на незапознатия ще му изглежда като генералното заключение;
- тъкмо в предишните изречения преди цитата ти автора изяснява, че това е това е мнението на съвременните (за 1992 година) автори, а точно в следващите изречения започва да ревизира това становище, това всеки може да види, понеже съм дал преди няколко свои поста както линк, така и обширен цитат;
Ето и какви доводи и после изводи извежда автора, противоречащи на твоя цитат от увода. Ще цитирам откъслечно, който иска може да прочете цялата статия, която не е дълга или тежка за четене:
За неговия език и произход ние не разполагаме с преки данни, липсват и сведения за масово почитане на тюркския бог на небето Тангра. Тъкмо обратното, налице са твърде показателни факти, които дават известно основание да се ревизира тезата за тюркския произход. Така например антропологическите проучвания представят обикновеното прабългарско население като европеиди със слаби монголоидни белези. Засвидетелстваната практика за изкуствена деформация на черепа не е характерна за тюрките, а за старото население на източноевропейските степи – сарматите
Изводът може да е неочакван, но изглежда напълно есетствен: прабългарите в своето мнозинство не са говорели тюркски език.
Процесът на предполагаемата тюркизация обаче не може да бъде илюстриран с конкретни доказателства, той се приема априорно, както се приема и тюркоезичието на прабългарите. Косвено указание за подобна възможност може да бъде тюркският език на дунавските прабългари, отразен в Именника, у византийските автори и в българските каменни надписи. Но както вече посочихме, те трябва да се вземат под внимание само при характеристиката на аристокрацията.
Присъствието на нетюркски етнически елементи в състава на прабългарите може да се предполага не само въз основа на изложените по-горе факти и съображения. Има още една група немаловажни свидетелства, на които досега не е обръщано нужното лнимание. Става дума за това, че в Северното Причерноморие и на Долния Дунав, т.е. там, откъдето тръгват прабългарите на Аспарух, и там, където се заселват, е съществувал значителен масив от индоиранско население. Присъствието му е удостоверено в няколко археологически култури, които по време предшестват образуването на дунавската българска държава. Налице са някои съществени от етническа гледна точка съвпадения между отделни белези на тези култури и елементи на прабългарската култура от времето на Първото българско царство, които едва ли са случайни.
Иранското население на северночерноморската степна и лесостепна зона след I в. е съставено от потомци на сарматите и късните скити. Още в самото начало на хилядолетието сарматите се появяват на Долния Дунав и тяхното присъствие тук е добре отразено от писмените източници. Материални следи от пребиваването им по левия бряг на Дунав са установени обаче едва от III в. Сарматите се вклиняват в масива на местното гето-дакийско население и мирно съжителствуват с него.
Всички изброени белези на сарматския погребален обред имат буквални аналогии в прабългарския. Разбира се, различна е формата на предметите от гробния инвентар поради голямата хронологическа пауза между двата периода, но видовият състав на инвентара съвпада напълно.
Особено внимание заслужчва биритуалността на черняховската култура, разновидностите на трупоизгарянето и двойната ориентация на трупополагането. Тези етноопределящи белези се откриват и в езическите некоополи от времето на Първото българско царство.
Има обаче косвени данни, които не могат да се пренебрегнат, когато се решава въпросът за етническия облик на пенковската култура като цяло и на паметниците от пастирски тип в частност. Това е признаваната от всички автори приемственост между пенковската и черняховската култура и респективно между тяхното население, което се проследява в облика на най-характерните елементи - типовете поселения, жилище, керамика и погребален обред. Културната приемственост и смесеният произход на носителите на пастирската култура се приема и от М.И. Артамонов и неговите разсъждения по този повод са толкова показателни, че заслужава да бъдат приведени дословно: "Едва ли можем да се съмняваме в това, че българското население на Северното Причерноморие се е образувало не само от тюркски племена, които се явяват в периода на хунското нашествие и след него. То се е образувало в значителна степен и в резултат от тюркизацията на местното сармато-аланско население и е наследило много традиции на неговата култура. Благодарение на това в състава на западните българи са могли да се озоват тюркизираните потомци на днепърските роксолаии под името росомони, влизащи в състава на готското царство и възприели разпространената в него черняховска култура" [20]. Ако от този пасаж се отстрани думата "тюркизация", за каквато в действителност липсват каквито и да било данни, етногенезът на западната група прабългари би добил по-реални очертания.
Преобладаващото присъствие на нетюркско, иранско по произход население, в собствено пенковските паметници е установено от И.П. Русанова въз основа на задълбочен и детайлен анализ [21]. Всички типове пенковска керамика имат своите прототипове в черняховската керамика, в това число керамиката от пастиески тип, която авторката приписва на алано-българско население. Характерните гърнета с биконична форма нямат славянски произход и не се срещат в съвременната пражка култура, безспорно свързана със славяните. Сред изработените на ръка гърнета се обособява характерна група, чиито аналогии се откриват в ранносарматската, аварската и салтово-маяцката керамика [22]. Като цяло пенковската култура се приписва на антите. Етническата принадлежност на този народ се определя нееднозначно.
Очевидно това е смесено население и да се определя то само като номади тюрко-българи, преселени от Приазовието, би било неточно.
В светлината на изложеното по-горе имаме основания да предполагаме, че доведеното от Аспарух (или заселено веднага след него) население не е изпитало потребност да се приспособява към местните географски условия и да преминава поради липса на достатъчно пасища от номадизъм към уседналост, тъй като то - в преоблаващата си част - ще е било вече уседнало. Но този тип икономика и бит е трудно да се припише на едно тюрко-българско население, което идва от степите на Приазовието, тъй като там останките от неговото пребиваване са краткотрайно обитавани станове, леки наземни жилища и изработена на ръка керамика.
Ето и изводите му във Заключението на статията:
Разгледан по изложения начин, проблемът за произхода на прабългарите губи тюркската си окраска и насочва към издирване ча корените на неславянското часеление на Първото бьлгарско царство сред потомците на източноевропейското иранско по произход население. Както показахме, частично тази възможност е била допускана и досега, но тюркизацията на това население се приема за безусловна, а за нея всъщност липсват директни данни.
Масовото присъствие на собствено славянско и славянизирано иранско население по-убедително може да обясни някои широко известни, но неубедително тълкувани факти от ранната история на българската култура:
1. Повсеместната славянска топонимия в централната област на българската държава.
2. Славянските имена на столиците Плиска и Преслав.
3. Незначителните тюркски остатъци в българския език.
4. Безконфликтната биритуалност на българския погребален обред от VIII-IX в.
5. Бързата консолидация на българската народност, която е била налице далеч преди 865 г. и която официалното приемане на християнството само формално узаконява.
Погледнат от подобен ъгъл, въпросът за произхода на "прабългарите" (?) придобива нови възможности за преодоляване на стереотипите, които в нашата историческа наука са наложени още в периода между двете световни войни и някои от тях са още живи.
Едит: Опа, малко дългичко излезе, но така се цитира, а не както манипулаторите пускат партенки извън контекста, при това противоречащи на целта и изводите на автора.
Правописните грешки са на автора на сайта, който изглежда навремето е преписал цялата статия отнякъде (браво!) ... тогава още нямаше програми за разпознаване на сканиран текст. Редактирано от DarkBulgarianSubject на 30.10.13 19:26.
|
Re: Българи и афганистанци [re: jingiby]
