Ето например - 'не' на Албански е 'йо', а на Турски - 'йок', 5 съответно 'песе' и 'беш'. Разбира се Албанския има доста общо и с Латинския, но това може да са заемки.

От линка който съм дал по-горе:

Едната група изследователи твърди, че в езика на шкиптарите присъстват много, но силно променени латински заемки. В тази връзка се посочват изследвания върху лексиката на албанския език от 70-те години на XIX в., в които се твърди, че от 5110 албански думи 1420 имат латино-романски произход, 1180 са от османо-турски произход, 540 – от български (например, jug юг, rob роб), 840 новогръцки. Останалите 1130 думи се приемат за собствено албански, от които 400 са индоевропейски и 730 от неизвестен произход (Trautman Reinhold, 1948). Други автори (Х. Педерсен, Н. Йокл, Э. Чабей) дават по-висок дял на исконните албански думи в лексикона на този език. Според тези автори латинската лексика е навлязла в речта на местното население в епохата на римското господство на Балканите, но впоследствие е претърпял коренни промени. Освен отпадане на последните срички, настъпило е и пълно изменение на фонетичния облик на основите на думите, което ги прави почти неузнаваеми. Например, на диалекта гег ranё, на диалекта тоск rёrё (пясък) < лат. ar&#275;na (пясък); гег. vner, тоск. vrer (жлъчка) < лат. ven&#275;num; kal (кон) < лат. caballus, gjel (петел) < лат gallus; ar (злато) < лат. aurum; kofshё (бедро) < лат. соха; pus (кладенец) < лат. puteus; kushёr&#237; (братовчед) < лат. consobr&#299;nus; mik (приятел) < лат. am&#299;cus; fqi (съсед) < лат. vic&#275;nus; gaz (радост) < лат. gaudium; fe (вяра) < лат. fid&#275;s; lter «олтар» < лат. altare; ferr «ад» < лат. infernum и др. Напълно е възможно обаче тези думи, или по-голямата им част да са възприети през късното Средновековие, когато по-голямата част от албанците са били католици. Днес около 20% от шиптарите в Албания са католици.