Значи, първо не искам да обидя никого, но въпросът наистина е много глупав.
Още в началото на темата имаше доста изчерпателен отговор на въпроса.

Първо:
Спермата може да се съхрани само в течен азот. Ако говорим за сперма със запазена оплодителна способност разбира се.

Второ:
При ин витро технологиите за оплождане се избягва замразяване на сперма поради изключително трудното съхранение на спермата и лошата прогноза за запазена оплодителна способност.
За сравнение - ембриони могат много по-лесно да се съхраняват с години без това да има съществено влияние върху тях. Въпреки това, при обратния трансфер на замразени ембриони шансът за бременност е по-малък.
Затова спермата може да се съхранява в банка за сперма от подходящи донори например. При това шансът за бременност по принцип е по-малък отколкото при естествено зачеване. Никъде не дават 100% гаранция! В хранителна среда сперматозоидите могат да живеят до няколко дни. Същото е и в тестисите - затова най-добър шанс за оплождане има след въздържание от 3 до 5 дни. Самият цикъл на сперматогенеза продължава около 90 дни. Изключено е един сперматозоид да живее толкова, камо ли повече.

Трето:
Дори при инсеменация е задължително спермата да се обработи предварително при което да останат само сперматозоидите в специална среда. Необработеният материал крие потенциална опасност за здравето и живота на жената!

И така - имали ли са древните тибетски мъдреци инсталации с течен азот и медицинска апаратура за асистирани репродуктивни технологии? Микроскопи, центрофуги, инкубатори, хранителни среди? (медът не е хранителна среда!)
Едва ли...

:-)