Привържениците за генетичната наследсвеност на хомосексуалността изглежда "забравят" едно извънредно важно положение в генетиката - че тя се предава на поколението от майката и бащата. След като някой е хомо, то вероятността да създаде деца е никаква, или поне много по-малка от хертеросексуланите.
Ето пример - даречем в една популация мъжете са 50 хомо, 50 хетеро. При първото поколение 20% от хомо остават ергени, защото са доволни от собствена компания.
30 процента се женят под социален натиск, но така или иначе пренебрегват жените си. Може случайно да имат единично потомство, но жените почват да се уртешават с други хетеро мъже и така има и доста извънбрачни. Докато хетерото "уважават" редовно жените си в резултата потомството им е несъизмеримо по-многобройно от хомо. Така само след няколко поколения по законите на еволюцията, всички генетично вродени хомо би трябвало да изчезнат.
Тъи като това не е така, остава точно това обяснение -човек е програмиран с известни бисексуални наклонности, а доколко ще се изявят зависи от "импринтинга" - преживяванията в ранно детство до пуберитета.