А как предлагате да нарека живота на едно дете , които прекарва голяма част от деня си с друго такова, чиито реакции и поведение не са като на останалите? Не смятате ли че неговия живот и поведение не се влияят и променят от това? А факта че за второто дете ще са нужни в пъти повече грижиу, не лишава ли пэървото от грижи и внимание от които има нужда? (дори много повече, защото то поне търпи развитие и има способността да стане самостоятелен човек и трябва да бъде подкрепяно и стимулирано както всички деца да се развива)
А когато порасне това не е ли тежък доживотен ангажимент към друг човек, който не може да се грижи сам за себе си?
А как ще се отрази този му ангажимент, когато срещне партньор и иска да създаде семейство? Колко хора познаваш, които ще поемат такъв чужд ангажимент? и ще се свържат с него за цял живот?!?
Вместо просто да сих кажат -"не са се свършили тези които няма да деля с никого"?
Именно защото вече имам едно дете, още по-малко мога да си позволя риска...

Разсъдъка ми си е съвсем на място, ако ти вече имаш едно дете и можеш (имаш житейския опит) да погледнеш нещата от тази камбанария - само тогава има смисъл да водим някакъв спор по този въпрос.
Има много семейства които се разпадат и стигат до развод и при и здрави деца, а когато в семейството има дете с непреодолими различия, всичко става много по-трудно, отношенията много по-обтегнати. Е редно ли е да рискувам и нормалната семейна среда и грижа от двама родители на първото си и здраво дете?!?
Много е лесно човек да се прави на благороден-абстрактно...

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите