найш ко си мисля. нещата около самозаблудите, частен случай на които се явяват и алтернативните медицини, не са толкова прости. мисля че в основата им стои механизма за контекстно разпознаване, който широко се ползва в мозъка. какво имам предвид: в голяма част от случаите, разпознаването на нещо като такова се извършва по недостатъчна информация, макар че човек не го отчита. обаче въпреки това, разпознаването е надеждно, заради наличието на контекст, в който разпознаваното нещо се вписва добре, който всъщност ни дава липсващата информация. например когато се говори по телефона, голяма част от буквите са неразличими една от друга, но все пак, човек няма никакъв проблем с разпознаването им. проблема проличава чак когато се опиташ да предадеш изолирана буква - често се обърква. затова операторите на които се налага да диктуват букви по радио/телефон, ползват думи, на които началните букви са предаваните. такситата например съм ги чувал да казват "вход варна" когато адреса е на вход В. това е просто един пример за как работи контекстното разпознаване, но действието му далеч не се разпростира само до буквите. напротив - делът му в общата мисловна дейност е огромен, почти няма чисто признаково разпознаване.
механизмът на контекстното разпознаване в същноста си е просто сложна положителна обратна връзка.
обаче за съжаление функцията на ефективноста на положителната обратна връзка има много неприятен характер и природата в стремежа си да постигне максимална сила на контекстното разпознаване, е доближила коефицента на обратната връзка близо до "прага на самовъзбуждане" както го наричат в техниката. и понеже при различните хора, всеки параметър варира в някакви граници, както ръста да речем, то при някои обратната връзка надхвърля прага и те започват да виждат неща които ги няма. и за да се усложнят нещата, то този праг не е фиксиран, а в зависимост от контекста, може да плава значително. мисля че това се е случвало на всеки човек, само че при някои е по-често и обхваща по-обширни полета от мирогледа им.
и в резултат от цялата каша, имаме един много странен резултат като факт, с който много хора ще се съгласят: по един и същи на пръв поглед прост въпрос, можем да имаме двама души с мирогледи фундаментално противоположни, и двамата да са абсолютно убедени в правотата си. ясно е че единият ще греши, но интересното е че ще греши, въпреки абсолютната си убеденост. странно, не мислиш ли? това е факт, на който мисля се обръща незаслужено малко внимание. следвайки тая линия, мога да си разсъждавам до утре, но смятам да спра до тука, надявам се да си разбрал долу горе какво имам предвид.