Няколко допълнения:

Очевидно е, че въпреки българския си произход, въпросните философи (за Тодоров не съм 100% сигурен) не са продукт на българската философска мисъл. Все пак Юлия Кръстева е последовател на Лакант.

Същевременно виждаме едно огромно количество фройдисти (М. Цанева, В. Стефанов........), които успешно си творят в и извън България. А очевидностите, които фройдизмът излъчва, би трябвало да доведат поне до някакъв феминистки дискурс.

Цветана Манева, до колкото помня, направи някакъв опит с "Монолози за вагината", който беше почти неуспешен. И няма как да е по друг начин, тъй като те просто не са създадени за идиосинкритизмите на българската култура и са априори обречени на неразбиране.

Повдигам въпроса тук, защото именно от феминизма прозилизат queer studies (които, както не е нужно да отбелязвам, съвсем ги няма тук). Първоначалият ми импулс беше да постна в А&А, но бях достатъчно благоразумен да не го направя.

Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain