Напротив - драмата е, че мисля, че имаш, но не го използваш, което е доста по-страшно. Ако нямаше, щях да въздъхна и да отмина...

А за Деси продължавам да говоря, защото няма "гей-тероризъм" - по принцип. Ако има такъв, той е конкретен, примерите са конкретни, ситуациите са конкретни и хората също.
Когато казваш нещо, трябва да можеш да го обосновеш. В противен случай трябва да признаеш, че си го казал, понеже ти е било скучно, колкото да се намираш на приказки.

Мда, прав си, сексуалността във всичките и вариации е нещо абсолютно нормално и никой хетеро не говори за нея. Ми - когато хетерите спрат да се съдират от приказки за ЛГБТ, няма да гледаш повече подобни дискусии и всичко ще е файн. Дотогава просто има нужда от тях, за да се чувстват всички хора еднакво комфортно на тоя свят. А не едните повече, а другите по-малко заради първите :)

Елементарно.
Нали, Уотсън?

П.п. Аз също мисля, че афиширането на нещо като "гей-туризъм", примерно е малко прекалено и нелепо в смисъла на интеграцията. По-важо е ЛГБТ като всички останали да имат същите възможности и да могат да се движат спокойно и да ходят, където си поискат, без да се страхуват и да се чувстват като извънземни.

Аз имам следния проблем: една от най-добрите ми приятелки, германка, транссексуална жена, следва медицина, иска да ми дойде на гости в България. Най-нормалното нещо би било да я поканя в семейството си, но се опасявам, че с това ще стресирам дотам и тях, и нея... че засега непрекъснато отлагам.

Devotion frees.