Мда, бих искал и аз да се включа по темата с няколко вметки:
1. В България процентът на самоубилите се гейове и лесбийки е безобиден в сравнение с този на самоубилите се в Западна Европа и САЩ, в този смисъл нека да не спекулираме с неща, които не са ни ясни!
2. По света (изследването обхваща САЩ) всеки трети самоубил се E гей или лесбийка, като процентът на мъжете е по-висок (в почти 70% от случаите това са феминизирани гейове, живеещи в нетолерантни райони с висок риск от физическо малтретиране) - "Хомосексуалност - текстове за професионалисти" , преведени и издадени на български с помощта на Българска психиатрична асоциация, София , 2000 г. , за справки.
3. Практиката показва, че многобройните опити за самоубийство не целят непременно физическото унищожаване на жертвата, а е по-скоро израз на жадувано внимание, липса на заинтересованост, човек се чувства сякаш никой не го е грижа за него, сякаш целия свят не се интересува от това дали той наистина съществува и т.н..Суицидното поведение е един от водещите маркери при редица психични разстройства като ендогенната депресия, манийнно - депресивен епизод, шизоафективно разстройство и други. Съвременната психиатрия е съсредоточила голямо внимание върху превенцията на самоубииствата и това не е случайно. Не бива да се отнасяме с пренебрежение и индиферентност към подобни проблеми, защото много хора са тласнати по пътя на суицидността именно заради подобно отношение. Битува всеобщата стигматизирана нагласа, както вече беше споменато, че е проява на слабост и лигавщина застъпеното поведение на участника в радиопредаването. Много хора страдат допълнително от подобни стигми, бивайки окачествявани като слабохарактерни или неадаптивни. Съвременните изследвания по темата намекват, че никой не е застрахован от изпадане в подобна ситуация; едно дезадаптивно състояние със суицидни мисли днес може да доведе до тежки депресивни епизоди утре, провокирани от травматичната жизнена ситуация, включваща именно онази несигурност в собствената идентичност, чувството за непълноценност и омраза към собствената същност, последвана от подигравките на околните и тяхното неразбиране. Изследователите все още търсят причините, поради които някои от нас реагират по-устойчиво на тревожни ситуации, а други развиват някакъв тип реактивност. Все по-често се застъпва хипотезата, при която генетичното предраположение към психична ранимост в комбинация с травматични жизнени събития би могло да отключи психично заболяване. Защо казвам всичко това - искам дебело да подчертая, че суицидността и изобщо дори и най-безобидните мисли за самоубийство говорят за някакъв изчерпан ресурс за справяне, за някаква премината граница, за абнормност на поведенеито. В този смисъл е кощунствено да проявяваме подобна невежест и да твърдим,че еди кой си е бил лигльо, понеже драматизирал състоянието си и искал да се убие!!! Няма такива филими!!! Независимо колко силни мислим , че сме, на всеки може да се случи да изпадне в безизходно положение все едно от какъв характер.....именно онези войници, завърнали се от Виетнам, които милсели, че могат да се справят и сами с шока, в последствие развили разнообразни психични разстройства, а потърсилите помощ в почти 90% облекчили състоянието си.
4. Не бива да пренебрегваме и факта, че, колкото и да не ни се иска да повярваме, гейовете и лесбиийкте са по-лабилни и раними, поддатливи са в по-голям процент към депресивни и афективни състояния, по-тревожни са ( за справка: www.narth.com), като разбира се във всяка популация има множество изключения. Всичко това според мен не е обусловено със самата природа на сексуалността, а е по-скоро социален феномен, резултат от нетолерантното и заплашително общество от близкото минало.
5. Напълно подкрепям инициативата да се говори за тези проблеми, дори и само на един човек да помогнат да разбере по-добре себе си, пак ще са полезни; сигурен съм, че има много, които страдат незаслужено, потиснати от малкия град, от липсата на поле за изява, от липсаата на себеподобни, от липсата на любов и внимание, от стигматизираното схващане, че проявяват швестерска лигавщина, несрещащи подкрепа дори от хилядите им братя и сестри......дами и господа, лесно е да се дават определения от позицията на големия град, където, никой не те познава и най-вече не се интересува от теб, където всеки е зает със собственото си съществуване, където е лесно да общуваш и да бъдеш себе си.....да бъдем малко по-добри!!!

"Някои неща са толкова сериозни, че можеш само да се шегуваш с тях"