Аз съм съгласна, че делението е силно опростенческо и далече не покрива целия спектър от възможности, които сме в състояние да сътворим

Обаче. 4овешкото мислене има една особеност: за групи, към които не принадлежи, не може да мисли сложно. Може да мисли само с една-две асоциации, които свързва с тези групи, това е.

Та исках да ти кажа, че хомосексуалността не се свързва от никой външен, т.е. хетеросексуален човек, с различията помежду хомосексуалните хора - за него това не е важно. Важно е каква е разликата между нас и него. Не коя да е разлика, а основната: тази, която дефинира нас като "нас" и поставя него извън "нас". Тази разлика е изключително в сексуалната сфера.

А това, че някой прави (подразбирам редовно) хомо-секс и се определя като хетеросексуален, за мен е хайде не лицемерие, но... погрешна самоидентификация (бъркаща може би пожелателното с реалното).
Възможно е да се дължи на тишината, с която явлението "бисексуалност" е покрито - отново опростенческото мислене, че или си хетеро, или си гей - и нуждата да се причислиш към една от 2 възможни групи, и ясно да се разграничиш от другата. И щом не си гей (харесваш, даже може би предпочиташ? да правиш хетеросекс), значи си хетеро.
Липса на информация е това просто
Истинската дума за тези хора е "би" - пък те, ако им е неудобно, да продължават да си го отричат... Не знам защо го отричат всъщност, щом казваш че не е от нежелание да признаят нещо пред себе си. Може би робуват на мита, че бисексуалност означава да харесваш двата пола в съотношение 50:50? Или пък да поддържаш едновременно интимни връзки с хора и от двата пола? Еми не е така!

Или тук се намесва вече мъгливото "в едните мога да се влюбя, а в другите не"? А какво да кажем за хетеросексуалните хора, които никога не са се влюбвали ("истински", каквото и да означава това според тях), с колкото и народ да са спали?
Възможността да се влюбиш е състояние на духа, но сексуалността съществува отделно от нея.
А освен това има и разлика между това, което аз бих нарекла влюбване и това, което някой друг. Един ще гледа дали е склонен да се хвърли от някой мост заради любимия си и чак тогава ще нарече това любов, друг ще претендира че е по мъничко влюбен във всеки един свой приятел, например. Дори човек, който си ляга с някого, с когото се е запознал същата вечер, може да ти обяснява, че в този момент е бил влюбен в него.
А за това е много по-трудно да се раздадат етикети и да се въведе "стандарт" За мен например единствената дефиниция на "влюбен съм" е "чувствам се влюбен" - т.е. човек сам си е единственото мерило за такова нещо: ако използва тази дума, значи е, ако не я използва, не е, и толкова - коя съм аз, та да преценявам чуждата любов?...

mom, he formated my second song