Да се говори за секс не означава непременно да се говори за леко поведение. Това, че някой прави секс, не значи че прави непрекъснато само това и то с който му падне - ако човекът заслужава да се бориш за него, за да го убеждаваш изобщо в нещо, то това си струва да му бъде обяснено.

Но от друга страна, ние никога не можем да избегнем споменаването на секса. В крайна сметка обществото "ЛГБТ" е обединено само по този признак. Ние се борим за признание на човешките ни права в качеството ни на хора, които правят такъв и такъв тип секс - а не в качеството ни на художници, актьори, адвокати или лекари. Т.е. ние не можем да вървим с нещо друго напред освен със секса. И хомофобията не е насочена срещу нашите професии или интелектуални способности или че имаме хоби да събираме марки... а точно срещу сексуалното ни поведение - което включва 2 неща: 1. сексуална ориентация, 2. нашият морал или предполаганата от опонентите ни липса на такъв.

Ако предполагат липса на морал и ни обвиняват в това, разговорът може да се насочи към сексуалния морал на опонента. Ако той е спал с 50 жени и се бие в гърдите с това, как може да нарича неморална мен, която примерно съм била с 5? (примерно! ) Кой е свръх-сексуален и се чука безразборно тогава?
А дори конкретният опонент да не дава такъв удобно използваем пример в това отношение, можем все пак да го предизвикаме да се изкаже осъдително за хетеросексуалните хора, които водят безразборен полов живот. Така той сам ще започне да прави (надяваме се) някакво разграничение между това
с кого и с колко.

There's a devil waiting outside your door...