Абе съгласна съм, че въпросът е личен, но има 2 случая, при които приветствам обществен coming out, дори ако трябва с цената човек да жертва свенливостта си по интимните въпроси:

1. Когато действа за и от името на ЛГБТ-обществото в България. Тогава това, че принадлежи на това общество, някак се подразбира и не върви да отклонява дори директни въпроси, насочени натам.

2. Когато е личност с достатъчно силно присъствие в публичното пространство, и смята, че има добър авторитет и като цяло положителен имидж. Тогава неговият coming out е в услуга на хубавата идеалистична цел да се променят обществените нагласи към ЛГБТ-хората като към скандал или отрепки, и уважението към конкретния човек да се прехвърли някак неусетно и постепенно към уважение към ЛГБТ - не повече отколкото уважението, което дължим по принцип на всички непознати хора, но поне не и по-малко!
Т.е. да се работи срещу негативните обществени предразсъдъци.

Специално в случая с политиците, добра стратегия е да го кажеш в началото на политическата си кариера, за да не паднеш после отвисоко с някой компромат, който скандално изведнъж - в най-неподходящия момент - да занимае цялата общественост с това какво се случва под твоите чаршафи, интерпретирайки го както си иска (неизбежно зле, защото такива неща се правят от врагове).
Т.е. с навременен coming out си усложняваш живота в момента, но си спестяваш бъдещи удари под кръста. И заявяваш, разбира се, 2 много важни неща, от които едното е пак с услуга на ЛГБТ:
- че си открит и откровен към хората, следователно могат да ти вярват
- че да си ЛГБТ е ОК и в реда на нещата. Не го считаш за пречка пред себе си. Не го считаш за срамно.
Такова отношение, изразено от публична личност, може да повлияе върху общественото отношение към ЛГБТ. Ако в обществото има достатъчно личности с ненакърнен авторитет, които изразяват открито ЛГБТ-толерантността си (не е задължително самите те да са ЛГБТ), ще живеем в един по-хубав свят.

There's a devil waiting outside your door...