> В Какавидите аз виждам омразата към нещо
> различно от това, което са мнозинството.
> Не можеш да отречеш, че нея я има навсякъде.

В омразата към различните може да има определена генетична изгода за вида. По принцип различните видове ползват различен набор от средства за оцеляване. И докато за един вид подобна генетична омраза е "добро", понеже влиза в арсенала им за оцеляване, за други видове "добро" може да е обратното поведение (по-силна сплотеност на вида).

Доколкото имам представа, омразата към различните вътре във вида цели обособяването на групи от живеещи заедно индивиди, които се размножават най-вече помежду си в рамките на групата, и много по-рядко (но задължително) и между членове на различни групи. Повърхностните белези, използвани за поддръжането на омразата не са толкова важни, импулсът за омраза към различните просто цели формирането на такива групи.

> Включително дори и във ЛГБТ обществото смятам
> че ще се намерят елементи, които мразят различните.

Ами да, защото ЛГБТ също са хора и сътветно също се поддават на първичния порив да мразиш "онези от другата група".

Иначе по главния въпрос -- защо и как съм избрал да бъда гей, за мен отговорът е, че не съм избирал това. Напротив, опитвал съм се да "избера" хетеросексуалността. Безуспешно. Затова смятам, че сексуалността не се избира. Можеш само да се опитваш да избереш дали и доколко да я проявиш. А противоречието между това, което ти идва отвътре, и това което проявяваш обинкновено е много остро. И ако има такова противоречие, в него отиват толкова много ресурси, че непрестанната борба да поддържаш лъжата просто те изтощава и разрушава.