|
Тема |
Парадоксът на някой [re: няkoй] |
|
Автор | Mинaвaщ (Нерегистриран) | |
Публикувано | 20.05.04 13:26 |
|
|
Жалко, че някой пак реши да напусне дискусията. Имаше много зърно в плявата.
Имаше и много постановки, с които не съм съгласен. За някои дори го захапах. Ако искаше някой имаше какво да научи от нас.
Попитах се: “Отнесох(ме) ли се с някой като с равен? Така както претендираме да се отнасят с нас?”
Отговорът ми е да.
Някой разрови теми, по които няма постигнато единно мнение. В такива случаи винаги се появяват по-остри мнения. Участвал съм в достатъчно дискусии, на всякакви нива и знам, че няма значение какви и кои са участниците, когато става дума за обсъждане на дълбоко вкоренени ценности. Винаги има сблъсък, крайни мнения, дори обиди.
Нееднократно съм ставал свидетел на такива препирни в ЛГБТ форумите между самите хомосексуални. Дори много по-лоши. Следователно, някой не беше дискриминиран.
А дали съм прав?
Въпрос в стил някой: трябва ли да предпазваме следващия някой при подобен дебат, защото той може би обогатява дискусията ни? Това би ли било или не “диктатура на малцинството”
Добре дошъл в клуба, някой!
|
| |
|
|
|