конкретният произход на израза не е известен, смята се, че не е български. интересен е смисловият архетип, лежащ в основата му.

в индоевропейските езици думата, обозначаваща "ляво" е негативно натоварена, допълнителният й смисъл, или казано строго лингвистично, конотацията е "нещо несъвършено, неправилно, грешно". в противовес "дясно" означава и "добро, правилно". израз на това например е съвпадението в английският език на думите, означаващи "дясно" и "правилен, справедлив" - right. смята се, че това изначално значение е свързано с психофизическата разлика на лявото и дясното пълукълбо, която в човешкия социум води до доминацията на дясното (защото човешката култура е базирана на сложна система от дейности и свързаните с тях умения, които са свързани с характерните особености на двете полукълба). социално базисни действия се извършват с дясната ръка: здрависване, писане, управление на автомобил (в древни времена - яздене на кон), бой с хладно оръжие (меч, сабя, кинжал, нож), стрлба с лък и др. последното например води до показването на отворена празна дясна ръка като израз на добри намерения, т.е. в нея няма оръжие. оттам произлиза и ритуалът здрависване. с това е свързано и възприемането на левичарството като несъвършенство и оттам понятието "левак" в смисъл "несръчен, неумел човек". позитивната конотация на дясното се изразява и в това, че сакрални действия като кръстенето се извършват с дясната ръка, е след възкресението си Исус застава от дясната страна на бога. правилността на дясното се изразява в това, че часовникът е конструиран стелката да се движи надясно. и още много...

в този контекст "`оди у лево, айде у лево" носи освен значението "разкарай се", и обяснението на разкарването - "говориш глупости".

IMAGINE...