- Песнопения -


Непознати ветрове от севера завяха,
есенните дъждове без милост заваляха-
душите ни с реки от древна скръб заляха.
В сухи речни корита русалките запяха
и сред песните си имената ни зовяха,
а слова магически в устите им звучаха.
Полудели вещици в ритуала си мълвяха,
заклинания забравени сред буен танц брътвяха,
със песнопения във нова обич ни кълняха.
Но очите ми замътени за миг прозряха,
носталгично в старата ти снимка те се взряха,
а омразата и злобата у мен умряха.
Със надежда пълен поглед в хоризонта вперих
и неземни сили в организма си намерих,
та ръцете си напред със нова мощ разперих.
В студове ужасни можех да треперя,
Вечността в секунди можех да измеря...
нямаше да спра преди да те намеря.
С немощ,в снежна пустош,в Севера,открих те,
от студа под топлото ти тяло скрих се,
сред прегръдките ти от кошмарите си крих се.
Спомних си как някога в очите ти надничах
и сега да бъда с теб завинаги се вричах,
а скръбта напомни ми,че всъщност те обичах.
И отново в речни корита русалките запяват,
а в устите им слова вълшебни зазвучават...
нашата любов безсмъртна те възпяват.


04 септември 1999г.
Бургас

...don't you want somebody to love... don't you need somebody to love