Който го е чувал, да не го чете....
Качвам се от автогарата на автобуса за русе, а вътре фраш - деца , студенти, ученици, мъже , жени и......в багажника - кокошки...
Като ги чух да кудкудякат, веднага реших да не си оставям сака при тях , долу...И СЛАВА БОГУ...
Всички хора около мене бяха найзвадили кърпи и си ги държаха пред устата, аз се зачудих, но не много, защото доста неща съм виждала, когато съм пътувала..
започнаха да ме уверяват какъв ад е било от пловдив до тука, аз кимах и се правех , че чувам, притесняваха ме кокошките, защото се чуваха , а аз исках да подремна...
Автобусът тръгна и...кошмарът настана ПУШЕЦИ, ДИМ, КАШЛЯНИЯ, ШОФ. ПОГЛЕЖДАНИЯ В ОГЛЕДАЛОТО, четеше се неговата безпомощност, но целта е била -- живи , умрели автобусът да стигне русе...
Нейсе...с.Шипка, тук 2-3 слязоха , на мен още не ми пука, викам си само такова нещо не ми се е случвало, ще издържа , и си сложих една тениска пред устата и с насълзени очи от дима продължавах да се надявам , че това чудо ще спре...
НО На горепосочения завой....шофето спря автобуса и буквлно ИЗБЯГА, добре , че отвори вратата, тогава, познайте...ЮРУШ навън, с лакти и нокти..
И понеже можеше всеки момент да гръмне автобусчето ни "мерцедесче", хората не успяха да си приберат багажите и кокошчиците от багажното отделение, аз както посочих по-горе , извадих късмет...
Автобусът си изгоря пред погледите ни, без никой нищо да направи, само собственичката, чиято цел преследвахме до края "РУСЕ", кудкудякаше и се чудеше какво да прави...
После беше великото преселение на народите , нагоре по байра, аз пък слязох надолу , и първата кола беше моя, качих се на стоп, и на върха изядохме по една шкембе чорба, тогава не се говореше за луда крава.
Това се случи миналото лято...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите