|
За нравствената нечистоплътност
http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2004/05/21/09_210504bg.shtml
Симеон през 1990: "Нямам материални претенции към България"
д-р Здравко Цанков
21 май 2004
А. В сайта на българския Министерски съвет е публикувана една Биография на Симеон Сакскобургготски.
Аз бях 17 години в едно международно петролно дружество в Германия, което беше първо във френски и след това в американски ръце; между другото бях персоналшеф. Като такъв съм чел много стотици автобиографии на кандидати и съм диктувал десетици свидетелства за дейността на чиновници, когато са ни напуснали. По съответните международни правила как се четат такива текстове, в особеност "между редовете" и относно това, което се премълчава, ето моите забележки относно Биографията на Симеон Сакскобургготски, която е в същност неговата собствена автобиография. (В курсив поставям думите от документа на Министерския съвет).
1. "В Египет Симеон се записва в прочутия "Виктория колидж"". Явно той се е само "записал", но не е завършил този колеж, но това е предотвратено от преместването на фамилията от Египет в Мадрид. Това е единственото училище, което Симеон Сакскобургготски не е завършил в живота си не по негова вина респ. негова липса на интерес да завърши някакво образование.
2. "През юли 1951 г. испанското правителство "предоставя" политическо убежище ...на царското семейство". Този избор на думи надали е коректен. Доколкото се знае и от негови собствени изяви, международният му статут следва правилата на Запада за "безотечественици" (displaced persons) след Втората световна война. По същия надут маниер, аз бих напр. могъл да пиша, че ми е било "предоставено" политическо убежище от австрийското правителство през 1945 г., от френското правителство през 1949 г. и от правителството на Германската федерална република (Западна Германия) през 1957 г.
3. "В Мадрид Симеон ІІ завършва Френския лицей". За това дали е "завършил" лицея няма никакви конкретни данни. Такива данни какво е правил Симеон Сакскобургготски липсват изобщо за периода от 1951 до 1958 г. за цели седем години. На други места той прави изяви че е "следвал" или "посетил" френски лицей, но никъде, че го е и завършил.
4."...следва право и политически науки". С тези думи се признава, че е само "следвал", но не е "завършил" някякво висше образование. Липсват и всякакви данни за държани междинни или крайни изпити.
5. "През периода 1958-1959 той е курсант в авторитетната военна академия "Вали фордж"...под името "кадет" Рилски". Според обширните данни в Интернет за "Вали фордж" той е явно следвал само първите две години като "кадет", което отговаря на подготвителна прогимназия в тоз частен интернат, допуснат за всекиго срещу заплащане . Следващото истинско няколко годишно военно образование той не е следвал, нежели завършил. Само то би заслужавало името "авторитетна военна академия". Която по намерените от мене данни не е изобщо отворена за неамерикански поданици като Симеон.
6."...завършва с чин младши лейтенант". Не намерих нищо в Интернет в потвърждение, че съществува такъв чин. Странно е, че това би било единственото образование, което Симеон Сакскобургготски би завършил в живота си, а именно за него той мълчи: кога, с какъв успех и т.н.
С гнет мислех за България когато работех на този текст за случая на Председателя на немската народна банка - прочутата Bundesbank (чиято заплата е по-висока от тази на немския канцлер). Този председател си подаде току що оставката защото беше приел покана за едно официално тържество и позволил да му платят цялата хотелска сметка, въпреки че е бил придружаван от дъщеря и зет които са лични лица: цялата сметка беше към 7 500 €, некоректната част към половината от тази сума! И имайте пред вид: председателят на народната банка е от същата партия като сегашното немско правителство! И изхвърленият не беше заместен като председател на народната банка от друг съпартиец, а от един безпартиен професор по финанси. Не се касаеше значи за вътрешна партийна манерва, а за политическата необходимост да се запази коректността относно 3 750 €. И какво отношение: 3 750 към 160 000 000 !
В заключение ще кажа, че никой персоналшеф не би си губил времето да приеме даже само за интервю като кандидат Симеон Сакскобургготски, който се дисквалифицира с тази си "биография".
До тука споменах само няколко навярно малки лъжи, които заслужават думата нравствена "нечистоплътност".
Б. В книгата на Кеворк Кеворкян "Разговори със Симеон Втори", София 1990 г. на всички въпроси относно образование и дейност в живота му, на въпросите на Кеворкян (К) Симеон (СКГ) отговаря неясно или уклончиво.
Тази книга е особено ценна с това, че през този период веднага след Прелома, Симеон Сакскобургготски нямаше още ясни представи какво да прави евентуално в България и е по мое убеждение неоспоримо по-искрен, отколкото когато започна да играе политическа роля в България, и да прилага тактиката си на непрозрачност, както бие на очи и в книгата на Найо Тицин Ваше Величество, колко ви е часът?
К: С какво точно се занимавахте?
СКГ: От всичко по малко (стр.
СКГ: Не съм доктор по икономика и по финанси, за жалост, може би интелектът ми не стига до там.(стр. 17)
СКГ: След това следвах френски колеж тука в Испания. (стр. 17)( Да го е завършил не става и дума, което би било най-естественото нещо на света, ако беше го завършил с нужните изпити).
К: Материални претенции към България имате ли?
СКГ: Как материални?
К: Имуществени?
СКГ: Как? Не. От собствената си страна ! Не! От мене това няма да видите, независимо при какви обстоятелства, обстановки и положения - категорично не! (Разговор от 8 февруари 1990 г.)
Това е първата голяма лъжа на Симеон Сакскобургготски по този въпрос.
В. Връщайки се до неговата официална биография, която разпространява от негово име и в негов интерес воденото от него правителство, следва втората голяма лъжа
През 1998 г. Конституционният съд взима решение да върне имотите на семейството му.
Това е една невероятна нагла лъжа, която е поне близка до криминалността. Съдете сами: за това не е нужно да сте следвали право. В решението на КС, която можете да прочетете тука, за "връщане" на имоти не става и дума.
а/ Според понастоящем валидната Българската конституция от 1991 г. и специално член 3. на преходните и заключителни разпоредби по нея, българският Конституционен съд (КС) има права само с оглед на тази конституция и няма право да проверява конституционосъобразността на минали закони или правни актове. Нежели да върне имоти. КС няма значи право да реши, че нещо е било против някоя конституция от Търновската насам, а само че е против постановленията на настоящата конституция от 1991 г. Или, по думите на КС във въпросното решение, Конституцията допуска проверка за конституционност на завареното право само с оглед на тази Конституция.
Тъй като комунистическата власт съгласно закона от 31.12.1947 г. е взела имуществата на бившите царе Фердинанд и Борис като ги обявява за "държавни" и когато са били може би частни на цар Фердинанд или цар Борис, КС разглежда този закон СПОРЕД днешната конституция от 1991 г. и ги намира за противоконституционни срещу нея.
Както всеки може да го прочете в сайта на КС в Интернет дословния текст на решението, се казва:
"Действително като част от завареното право ЗОДС подлежи на контрол за конституционност. При упражняването на такъв контрол обаче се преценява единствено противоречието или съответствието на закона с понастоящем действащата Конституция. Установяването на противоречие с предходни конституционни разпоредби, които са били в сила при приемането на ЗОДС, не е в правомощията на съда..."
Че КС е "решил" да са "върнат" имотите на семейството на Симеон СКГ не е значи допустимо мнение в някакъв спорен въпрос, а е чиста нагла лъжа.
в/ В особеност чрез решението на КС не са създават никакви права на Симеон Сакскобургготски и семейството му върху имоти, които са били държавни, общински или на трети лица, и са били сложени на разположение на царското семейство или се намираха в негово владение. Имоти, които на 31.12.1947 г. не са били частна собственост на царското семейство, а държавни общински или на трети лица, не са значи засегнати от закона от 1947 г., когато комунистическата държава ги обявяваше за одържавени за пропаганда в смисъл: вижте колко имоти имаха царете и им ги взимаме.
Засегнати са въобще само имоти, които са същевременно, както казва КС, и лично придобити от тях или са наследени. Като под правното понятие "придобити" се разбира по принцип пълна собственост - а не само "владение".
в. 1/ Администрацията от т.н. "интендантство" на имоти, които ползва царското семейство, не са доказателство за царска собственост.
в. 2/ Администрацията от интендантството на лични имоти на царското семейство са по-скоро указание за това, че царското семейство дължи на държавата разноските за администрацията на интендантството - доколкото са направени с парите на данъкоплатеца - на тези царските имоти, освен ако те са покрити от съответни доходи, добити от интендантството.
г/ Спорен е само въпросът - не пред КС, който не беше изобщо сезиран по това, а след оповестяване на решението му - дали за евентуално връщане на собственост е нужен редовен "закон", гласуван от Народното събрание, или може да стане и по друг начин, например чрез решение на съдилищата, че едно имение е било например лична собственост на баща му цар Борис. Поради височината на исканията, такова съдебно решение би могло да бъде валидно само след потвърждение на един върховен съд, напр. Касационният съд или Върховния тадминистративен съд. Без съмнение такива решения могат да станат отново обект на решения на КС, което означава години в процеси.
Това е впрочем и една от причините на някои юристи да са на мнение, че само един днешен добре изработен закон е практически разумно разрешение.
Други пък са на мнение, че Народното събрание днес решава чисто според политическото мнозинство на момента или под влияние на корупцията. (За съжаление съмнения за корупция съществува в обществото и при решенията на днешните съдилища или на администрацията!)
д/ Абсолютното мнозинството на юристите смятат, че е нужен закон. На обратното мнение съм срещал само адвокати на Симеон Сакскобургготски.
Аз лично обаче смятам за мислими и други разрешения на въпроса. Например ако Симеон Сакскобургготски докаже, че един имот е купен изцяло с лични пари на неговия баща или дядо и подържан, репариран, разширяван и развиван пак с изцяло лични техни пари (по думите на КС)
"Които (1) "принадлежат" на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис или на наследниците им
И (2) са лично "придобити" от тях или са наследени."
е/ Председателят на съда при горното решение Живко Сталев направи една изява безусловно в полза на мнението, че е абсолютно нужен закон и тази изява (пред вестник "Труд") беше публикувана в сайта на КС непосредствено след самото решение и в лейаут идентичен с решенията на КС. Тази публикация беше след няколко месеца свалена от сайта на КС. Аз смятам, че това решение да се свали тази изява на председателя Живко Сталев от сайта на КС е правилно.
Публикуването на това място е навярно некоректно, било от страна на председателя на съда Сталев, било от страна на администрацията на КС, която е отговорна за съдържанието на сайта на КС.
Но самият факт, че председателят на съда, взел въпросното решение, е на това мнение и го публикува, не намалява нито най-малко лъжата на Симеон СКГ, а само евентуално я увеличава.
ж/ Във всеки случай Симеон Сакскобургготски действа явно против това съдебно решение на КС в размера на изглежда 160 000 000 евро, респ. US$ противозаконно присвоени имоти след като стана министър председател на България.
Понеже България няма до ден днешен нито прокуратура нито съдилища, заслужаващи това име (което беше впрочем една от главните причини на Европейския съюз да не допусне България като кандидат за пълноправен член за 1. май 2004 г.) до ден днешен не чухме по този въпрос нищо даже от прокуратурата, нежели от някой съд.
За подобни действия в един министерски съвет в лична полза на министър председателя, един колега в една напреднала правна държава си взима шапката още при първите признаци, че може евентуално да се касае за "противозаконни актове във собствена полза". След това политическата кариера на въпросния е свършена или той отива даже в затвора.
*Нечистоплътен (в преносно значение) :Който не е чист в душевно, нравствено отношение (Български тълковен речник, 1994); "Който е нечист душевно, нравствено( Тълковен речник на българския език, 1997)
**Д-р Здравко Цанков е роден в София през януари 1920 г.Син е на социалдемократа Асен Цанков и племенник на българския министър -председател през буйните години 1923-26, проф. Александър Цанков. Завършил право в София и докторантура в Берлин.
© Copyright Mediapool
<< Назад
----
----
HJAMA DISKUSIA V MEDIAPOOL TUK VO VÄXJÖ SVERIGE
http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2004/05/21/09_210504bg.shtml
STEFAN D-R D TCHOLAKOV
21 MAJ 2004
Гост
Пуснато на: Пет Май 21, 2004 10:18 pm
--------------------------------------------------------------------------------
Решение на Конституционния съд от 4 юни 1998 г.
www.constcourt.bg
21 май 2004
http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2004/05/21/10_210504bg.shtml
РЕШЕНИЕ N: 12
от 4 юни 1998 г.
по конституционно дело N: 13 от 1998 г.
(Обн., ДВ, бр. 66 от 10.06.1998 г.)
Конституционният съд в състав: председател - Живко Сталев, и членове: Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов, Димитър Гочев, Стефанка Стоянова, Иван Григоров, Тодор Тодоров, Александър Арабаджиев, Георги Марков, Маргарита Златарева, при участието на секретар-протоколиста Галина Добрева разгледа в закрито заседание на 4 юни 1998 г. конституционно дело N: 13 от 1998 г., докладвано от съдията Стефанка Стоянова.
Делото е образувано на 20.III.1998 г. по искане на главния прокурор, направено на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
С искането е оспорена конституционосъобразността на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДС) - ДВ, бр. 305 от 31.XII.1947 г. В него е посочено, че разпоредбите на закона предвиждат всъщност "принудително" и "без никакво обезщетение" отчуждаване на имущество - частна собственост. Изтъкнато е също, че така предвиденото отчуждаване е репресивна мярка, която е приета по "явно политически" мотиви, тя засяга лица, чийто кръг е определен според тяхното "лично и обществено положение" и чрез нейното прилагане, като се има предвид и отсъствието на правна възможност за защита, "грубо се погазват личните права" на тези лица. С оглед на това се поддържа наличието на противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 11, ал. 1, чл. 17, ал. 1, 3 и 5 и чл. 56 от Конституцията.
Конституционният съд с определение от 7.IV.1998 г. е допуснал искането за разглеждане по същество. Като заинтересувани страни е конституирал Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и Симеон Борисов Кобурготски, Мария Луиза Хробок, Джована Савойска, Фердинанд фон Вюртемберг, Александър фон Вюртемберг, Ойген фон Вюртемберг, Софи дьо Вюртемберг и Маргрит дьо Шевини.
В дадения от съда срок главният прокурор е представил допълнително становище в подкрепа на искането. Становища по искането са представили и всички заинтересувани страни с изключение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В допълнително представеното от главния прокурор становище са изложени съображения за противоконституционност, които са основани на мотивите към законопроекта, предложен и внесен за гласуване в Народното събрание. Твърди се, че тези мотиви "се състоят единствено от пристрастни и едностранчиви политически оценки", те не са съобразени със съществувалите тогава конституционно допустими основания за ограничаване или отчуждаване на частна собственост и определят целта на "атакувания закон" като свеждаща се до "налагането на репресивна мярка срещу членовете на царското семейство".
Според становището на Народното събрание, изготвено от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, искането е основателно. В това становище е посочено, че разпоредбите на ЗОДС са в противоречие с конституционните принципи за равнопоставеност на гражданите и за неприкосновеност на частната собственост, а също и с конституционната забрана за отчуждаване на частна собственост без доказана държавна и общинска нужда и без предварително обезщетяване.
Основателно е искането и според становищата на Министерския съвет и министъра на финансите. В тях са изложени съображения за противоречие на разпоредбите на ЗОДС не само със сега действащата Конституция, но и с Конституцията от 1947 г., която е била в сила при приемането им.
В останалите становища, които са изпратени от наследниците, конституирани като заинтересувани страни, не е изразено конкретно отношение по конституционосъобразността на ЗОДС.
Конституционният съд, като обсъди направеното искане и изразените във връзка с него съображения и доводи от заинтересуваните страни, приема следното:
С чл. 1 ЗОДС се обявяват за държавни всички движими и недвижими имоти, които се намират в пределите на страната, принадлежат на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис или на наследниците им и са лично придобити от тях или са наследени. За използването на такива имоти съгласно чл. 2 от същия закон се одобрява правилник на Министерския съвет по доклад на министъра на финансите.
Разпоредбата на чл. 1 ЗОДС засяга придобити права, тъй като има за предмет движими и недвижими вещи, които при съществуващия в България правен режим за придобиване и наследяване са станали собственост на посочените в закона лица. Предвиденото в тази разпоредба одържавяване по своята същност представлява принудително и безвъзмездно отнемане на частна собственост. По характер и последици то не се различава от конфискацията, защото не става срещу обезщетение. Неговото прилагане не е поставено в зависимост от такива държавни и общински нужди, съществуването на които е необходимо условие, за да се допусне принудително отчуждаване на собственост. От това следва, че тази разпоредба накърнява конституционно защитеното право на собственост. Тя противоречи на основното начало, което се съдържа в чл. 17, ал. 1 от Конституцията и изисква да бъде гарантирано правото на собственост. В противоречие е също с ал. 3 и 5 на чл. 17 от Конституцията, прогласяващи неприкосновеността на частната собственост и допускащи принудителното й отчуждаване само при наличието на строго определени условия, които при постановеното от чл. 1 ЗОДС одържавяване не са налице.
Кръгът на лицата, спрямо които чл. 1 ЗОДС намира приложение, е определен с два признака: а) принадлежността на тези лица към семействата на бившите царе Фердинанд и Борис; и б) качеството им на наследници. Двата признака са свързани с произхода и личното положение на съответните лица. Всеки от тях според посочената разпоредба е самостоятелно основание за лишаване от право на собственост, която вече е придобита - лично или по наследство. Изложеното обосновава извод за несъвместимост на тази разпоредба с чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Тя е в противоречие с надлежно прогласения конституционен принцип за равенство на всички граждани пред закона. Наред с това противоречи както на забраната за допускане на привилегии, така и на ограничението на правата въз основа на такива социални признаци като произход и лично и обществено положение.
С чл. 1 ЗОДС е свързана и следващата му разпоредба - чл. 2. Тя се отнася за имотите по чл. 1 и възлага решаването на въпросите за тяхното използване на определени държавни органи. С оглед на тази връзка между двете правни норми, произтичаща от идентичността на предмета им и кръга на лицата, които засягат, разпоредбата на чл. 2 ЗОДС също противоречи на посочените конституционни принципи.
Като приема изложеното, съдът счита, че следва да се обяви за противоконституционен атакувания закон. Същевременно намира за необходимо да отбележи, че не трябва да се обсъждат съображенията за противоречието му с Конституцията от 1947 г., както и доводите, които са основани на мотивите към законопроекта.
Действително като част от завареното право ЗОДС подлежи на контрол за конституционност. При упражняването на такъв контрол обаче се преценява единствено противоречието или съответствието на закона с понастоящем действащата Конституция. Установяването на противоречие с предходни конституционни разпоредби, които са били в сила при приемането на ЗОДС, не е в правомощията на съда. Това следва от & 3 на преходните и заключителни разпоредби от Конституцията, който допуска проверка за конституционност на завареното право само с оглед на тази Конституция. Липсва и правна възможност за обосноваване на противоконституционност с мотивите към законопроекта, тъй като те са приети при действието на друга Конституция.
По тези съображения Конституционният съд на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията
Р Е Ш И :
Обявява за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници - ДВ, бр. 305 от 31.XII.1947 г.
Председател: Живко Сталев - PREDATEL NA BULGARIA !
http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2004/05/21/10_210504bg.shtml
------------------------------------
-------------------------------------
KOPIRAL
STEFAN D-RD TCHOLAKOV
SVERIGE
|
За нравствената нечистоплътност
