|
Защото ми писна все някой да е виновен, когато нещата са толкова прости, ви предлагам едно "откраднато" мнение от друг форум, което е един от малкото адекватни и обективни коментари след мача:
В отговор на:
Като малко по възрастен от мнозина от вас и на годините на Ицо ще ви кажа, че 99% от писанията на журналистите са платена работа и възвеличаването на мнозина играчи и треньори след това води именно до това. Нямаме никакъв отбор, имаме 3-4 добри играчи на средно европейско ниво. Ицо е слаб тактик и все още е подгластен на емоцията и ако продължава така и занапред ще имаме проблеми. Смешно е да твърдим вечно че сме малка държава и нямаме човешки потенциал, Та ние сме 8 милиона, шведите са 8,7 милиона, датчаните са 5,5 милиона и т.н. Нищо нямаме в тая страна наречена България. Само ще ви кажа че в 670 000 град като Гьотеборг имат над 100 тревни игрища, 15 отбора и над 1200 детски тима, като над 12 000 деца практикуват футбол. Ние нямаме в цялата страна такива неща. На къде сме тръгнали. Като добавя и чисто ясните и за слепите грешки в тактика и подреждане на тима и влиянието на мениджърите нещата си идват на мястото. Това от 1994 година ще си остане завинаги най-великото ни постижение. Чудото става веднъж в живота на едно поколение
А тук броим съдийските "тесли", псуваме Цвичков и играчите и се самозалъгваме, че "ако еди какво си, беше станало еди онакво си, то със сигурност щяхме да мачкаме". Смех, смех...
И тъй като доста смех се насъбра, реших малко да го сортирам в четири големи групи, обобщаващи абсурдните реакции след всеки неуспех на футболното поле:
Смех №1: "Съдията се подигра с труда на момчетата".
Докато това е водещия лайтмотив на треньори, състезатели, журналисти и фенове, след всеки негативен резултат, няма да има напредък и това трябва да е ясно. Щом дори една измислена дузпа в 90-ата минута при решен мач (0:2), стана повод за протести "съдията ни попречи да спечелим", значи нещата са доста закоравели в негативна насока и трудно ще бъде преборен този лузърски манталитет на вечно онеправданите, който само дърпа надолу.
Смех №2: "Говедата/прасетата/играчите провалиха отбора".
Дето има едно старо протъркано клише - "момчетата толкова си могат". Слабо първенство, малко истински мачове и съвсем резонно играчите са на това ниво. Дори един Мартин Петров, който уж го водят някаква звезда от европейска величина, е пълен смех и освен да простее на терена, да раздава ругатни и средни пръсти, май за друго време не му остава. В големите отбори такова поведение се наказва още в отбора и не се чакат сводките на уефа и фифа, но тук си го оправдаваме с "момчето гори в мача", "умира за отбора" и т.н. Умира той - позьор и нещастник, надарен с много бързина и малко футболно мислене (и не само футболно). А какво да кажем за родните звезди-биададжии, които имат по 2-3 истински мача на сезон? И искате от тези футболисти да играят на нивото на Фреди Люнгберг, Златан Ибрахимович, Дедо Пършо и прочие? Еееех, поредните претенции без реално покритие.
Смех №3: "Стоичков не е треньор".
Че не е треньор, не е. Че е безпринципен боклук, пълен нещастник и всеизвестна мениджърска подлога, вече го разбраха и най-заклетите цесекисти. Обаче тук чета разни коментари от типа "ако си беше наредил отбора, щяхме да мачкаме". Кого ще намачкаш, бе байо? Не е виновна една сгрешена тактика и един треньор некадърник. Просто цялата схема е сбъркана в българския футбол, а вие чакате разни фокуси от един испански отпадък.
И още нещо, типично по булгаристански - когато отборът пада, всички серат против треньора, когато бие - всичко е "пушка". Сега само се чака някой калитарски успех и плочата веднага се сменя от "треньорът е педерас, некадърник, да си ходи", на "треньорът си е взел поуки, трябва да му се даде шанс, бла-бла". Сигура просто. А още от началото на квалификациите си ги имаше индикациите, че националът е пълен туризъм, с треньор въздухопарен испанец и гравитиращи мениджъри хрантутници, но всички сякаш се бяха унесли в някакъв красив полусън след 2 победи в контроли и един силен мач с Хърватска, постигнати на инерцията, добита от времената на Пламен Марков.
И я да попитам, като сте толкова отворени в плюнките срещу Троичков, що не отидете на стадиона в сряда и да заявите позицията как си требе? Нека го уволнят (според мен трябва да си седи още, за да му видим цялата мизерия в действие), нека дойде Мауриньо или най-малкото един Ото Рехагел и "глей как мачкаме наред, минимум полуфинал на следващото европейско"...Нали?
Смех №4: "Имаме велико нападение, но защитата проваля отбора".
Мега изхвърлянето "имаме страхотно нападение, но защитата проваля отбора" е толкова лаишко, че може да се котира само в тесен кръг в кварталната кръчма след третата ракия. В Булгаристан отборите ползват някакви тактики отпреди 20 години, където защитата е само ненужен придатък на отбора, ползван по неприятно задължение. Каква защита, то няма никаква полузащита и никакво присъствие в средата на терена? А да не говорим как е рганизирана т.нар. "защита". Научихме сме на игра в линия (доколко сме се научили е отделен въпрос, но поне вече се правят някакви бледи опити) преди няколко месеца, докато големите отбори го практикуват от години.
Граденето на отбор започва от защитата и полузащитата, а тук се чака на някоя търчалка да догони някой дълъг пас, да бутне някой гол с рикошет, за да заявим "нападението ни атомно". Какво атомно нападение, като няма никаква полузащита и всяко чисто положение пред съперниковата врата си е цяло събитие, което после не може да бъде прежалено месеци напред...
Горните четири смешни твърдения са израз на емоциите на хора, които още живеят в доброто старо време и които не искат да проумеят, че нещата са динамични и чат-пат се променят. Докато другите работят усърдно ден след ден, тук само въздишаме по прашасали успехи и се чудим "какво толкова станА, че ни го навиряха в гъзА". И общо взето си оставаме с чуденките, неразрешимите дилеми и обичайните обвинения към съдиите, бездарните играчи, дантелената защита, некадърния треньор.
А трябва ли да има някой виновен, питам аз, след като нещата просто са си такива каквито са. Има начин да се направят по-добри, но това не става с търсене на виновници, ами с дълга и усърдна работа в правилната насока.
Когато търсим отговор за нещо на пръв поглед толкова неразрешимо и неразбираемо, отговорът е съвсем прост и обикновено е пред очите ни. Остава ни само да пожелаем да го видим. От опрадания и търсене на виновници никой няма полза.
Поздрави! Вива Сведен си изпълни мисията в ролята на будната съвест на нацията и сега спокойно може да емигрира на Карибите, в очакване на Мондиала. Надявам се да не ви липсва много :)))
Чао.
НЕЧОВЕЦИ!
|
Малко обективни истини за национала (бенефис)
