Наистина се случи нещо незабравимо...Пред очите са ми в момента на първия ми концерт на ФСБ в киносалона на дома на културата в Русе.Бяхме на първия ред седнали група приятели,разстоянието беше не повече от метър и половина.Отвреме на време подвиквахме на Сашо Бахаров,като започваше да суче здраво баса...след концерта останахме докато си прибираха апаратурата,Румен се майтапеше с Косьо и му викаше Тапата... смееха се,бяха млади и пълни с живот...минаха толкова много години.Тъжно ми е за всичко това ,което се е случило,но аз искам такива да си ги спомням,каквито ги видях тогава.Още веднъж мир на праха на големия Пепи!

Who cries for the children?I do.