Аз влизам в два-три клуба в последно време.

В единия /професионален/се въртим хора с брой колкото пръстите на едната ми ръка. С двама от тях, които не са ми колеги хем, имам спорове по отделни въпроси, но ми е приятно да пиша с тях, понеже го правим без лични обиди и нападки.
Прочетох там тема от 2008-ма година, защото е минала на първа страница. Тогава са участвали доста повече потребители. Два женски ника, които отдавна не пишат явно, са си позволявали епитети, които не знам как излизат от женска уста и също като цяло недопустимо поведение в един форум. Ако те пишеха и в момента там, мен нямаше да ме има, защото вече търся само качествени словесни контакти, а не излишни кавги.

Та, за мен живостта на един клуб зависи не от навалицата от клубари, а от човешките разговори между тях. Без грубости, без простотия, без озлобление и завист. Защото точно наличието на тези прояви убиват клубовете.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ