И аз съм бил такъв, но обратното на това, което ти казваш с тенденцията да помагам по-скоро на хората с които работя отколкото обратното. Бях нает в една фирма за продажба на алкохол и тютюневи изделия и нямахме шеф при нас. Понеже това беше една верига, та за това шефа си стои в своя офис, а ние се само регулирахме сами. В този смисъл на тях-колегите им беше по-скоро приятно, когато хващах щафетата да зареждам вместо тях. И на тях и на всеки му беше повече приятно само да си стои, нищо да не върши да си играе на електронни игри на телефона или да стои при касиерката, където ставаше болшаф лафа с клиентите. И аз така, като отида сутринта още в 07:00 и почвам да покривам дупките. И те стига бе почивай още е рано сутрин да не говорим, че колегите идваха с по 30, 40 минути закъснение. После обяд аз не си взимах нищо, тъй като нямах кинти и си купувах само кафета, а те даже веднъж ми купиха едно пилешко бутче, защото не можело те да се хранят и да ме гледат как аз стоя гладен. И, какво да ти кажа притеснително ми стана тогава. И само ми викаха почивай, почивай, пий кафе, пуши цигара, почивай. В крайна сметка един ден или две седмици по- късно шефа ме извика по телефона да ходя при него, за да ми каже, че съм уволнен. Били се били спрели на друг човек. И така си останах без работа при все цялото ми старание...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите