|
..като истински такива,колко от тях ви останаха?
Като гледам себе си,все по-малко.
Тези дни съм на казармено-граничарска вълна и носталгия.
Влезнах във фейса в клуб Граничарите на България.
И открих един двама с които сме служили.
И видях заставата и границата на снимки,където съм служил.
Паднала е цялата.
Всичко е зарязано и нищо не се поддържа вече.
От приказка на приказка във фесбук,взехме да се майтапим ,че няма да е зле да се срещнем различни набори,минали през поделение 56550,Смолян..на едно общо чеверма на долния плац под поделението,където беше 200-метровата пътека и 3те километра бягане сутрин.
Много инересна дискусия беше,ио размених телефон с един който ни беше шофьор на заставата,макар и за кратко.
И ми разправя,идвай..ще намеря джип това лято,ще те заведа на заставата,ще идем да се напием в Мугла..да обиколим по границата..
С този човек се познаваме от някакви си 6,7 месеца..и за един момент го почуствах доста по-близък от приятели с които сме уж много стари дружки.
И където им пиша и звъня,и не ме търсят обратно.
Знам че всеки го е завъртял живота..но някакви граничари с които си бил в армията и на границата,и един двама съученици от средното с които се издирихме..в един момент ме приемат с отворени обятия и голяма радост и приказки за срещи,мохабети на лято..и приказки за организация.
Май ще хвана колата и ще отида в Смолян.
Хем да видя Пампорово и града,хем да се съберем няколко заедно служили и да тръгнем с джипка по разбития път към Мугла,та да се качим на Шабаница и Балдъзини поляни в местността.
Та от няколко дни ме гложди една мисъл,кои са истиските ни приятели всъщност?
И има ли реално истински приятели?
Ясно ми е,че с тези далечни прознати от армията ни е свързвало отдавна нещо много близко и сантиментално..и че не сме вече същите хора.
Тъста ми разправя..ще се съберете,но всички ще сте коренно различни хора.
Нищо няма да е същото.
Да,но спомените и границата ще са все още там.
И пак както едно време тоя образ ще ни разходи с джипката по рубежите и пирамидите..както когато преди повече от 20 години при тревоги и обстановки ни е возил.
Няма бивши граничари всъщност.
Всички ще умрем със голяма любов към границата.
Със девиза-зад нас е България,и нито крачка назад.
Дори и някои като мен да не са вече и български граждани.
Държавата може и да сме сменили,но родината винаги ще е в сърцата ни.
И днес съм сигурен ,че ако се съберем..бихме давали наряди безплатно,и нарамили пушки отново,за да защитим България от неадекватната и малоумна политика на правителството.
В цивилизацията може да се каже такива приятелства чак няма.
И да има са единици.
Понеже на заставата го нямаше мишкуването,фалша,лъжите..и замазаните работи.
Както и приятелството заради изгодата.
Някои връзки,макар и за кратко..си остават здрави за цял живот.
Сега трескаво търся по фейса и други с които съм служил.
Но не открих много.
Понеже все по фамилии ги търся.
И не ги намирам,в казармата фамилиите ни бяха като малки имена.
Покрай носталгията по това време(явно ме хваща яко критическата),взех да търся и наборите си от средното и от разни градове.
Понеже тези близките..големите уж приятели,ме забравиха една част.
А сме си делили уж и последните пари навремето.
Жените трудно ще я разберат темата,но мъжете съм сигурен че знаят за какво става въпрос.
И най-вече тези които са били по заставите в изолация.
Оказа се че живота е в пъти по-зле от заставата.
С много повече неприятни моменти.
Че истинската служба..започва след заставата.
При изолацията която е тук в Норвегия,искам оная сладката изолация на армията и дългите наряди по границата.
Колкото и тежко да беше..днес ми липсва.
И май помня предимно доброто,макар и границата да ми прецака здравето завинаги.
Не съм с лоши чуства към службата.
Определено обаче в България трябва да се върне службата.
Било то за 6 месеца до 1 година.
Понеже,има неща..може и малко да са..на фона на цялата военна простотия,където напудрените днешни младежи няма къде да ги научат и да ги преживеят.
Да си готов всичко да направиш за човека до теб,в наряд или като цяло..и той за теб.
Изпедерасти се младежта,факт е.
А и скоро може да бъдем асимилирани.
Какво мислите..истинските ви приятели,в миналото ли бяха,или днес?
Нямате ли усещането..че в цивилния живот..има много затлачени връзки,прекалено много фалш и стратегия покрай приятели и познати.?
Понеже аз все по ясно осъзнавам,че много малко истински приятелства и връзки..са оцеляли през времето,и то е било..когато са били по взаимни интереси,било то служба,учение и пр.
Хора с които от повече от 20 години не сме се виждали и чували,се разплакаха по телефона,като ги потърсих.
И единия ми съученик ми каза-оправи ми деня приятел.
След толкова дълго време.
И нещо друго..търсим приятелите си от далечното минало,заради нас самите.
Може би най-вече.
Незнам дали темата е интересна,но поставя като цяло доста въпросителни.
Където най-го търсиш ,то го няма,и къде го чукаш..къде се пука е този живот..
Редактирано от finntroll73 на 10.03.16 12:54.
|
За приятелите..
