Абе аз все си мисля, че истинският приятел трябва сам да се сеща да предлага помощ. Още преди да са му я поискали. Поне да попита "Имаш ли нужда от нещо? Да помогна? "

Задаваме въпроса "как си" съвсем формално и евентуално като чуем за някакъв проблем, си правим оглушки или имитираме разбиране.

От моя страна също е критерий. Ако не се сетя да попитам някого всичко наред ли е и да предложа евентуално помощ, значи това не е някой, когото си слагам присърце. И е съвсем излишно да ми сервира драми, мелодрами и претенции.

А иначе и много пари са ми минавали през ръцете, и без пари съм оставала. И съм черпила, и са ме черпили. Ама това влиза през устата и излиза...нали знаеш къде. И спомените дори са като оня махмурлук, който след едно кафе и един аспирин вече ги няма...

Парите събират и разделят, такива са времената, обаче на мен не са ми основния фактор. Отношението е основният. Константа ли е, променливо ли е, накъде е отишло...към плюса или минуса...

И те така :)