|
Тема |
Как стрелях с автомат по човек |
|
Автор |
FlLerO99 (убиец на КГБ ) |
|
Публикувано | 05.03.15 15:45 |
|
|
Шумът от автоматичната стрелба по нарушителя беше толкова силна че отекваше в околните блокове като серия от гръмотевици. Ехото от изстрелите се разнасяше наоколо на стотици метри всред жилищният квартал пълен с блокове на военни и полицай. Куршумите се забиваха в отсрещната стена и част от тях рекушираха наоколо, а автомата едвам го удържах в ръцете си. А отсреща човека по който стрелях тичаше и прескачаше огради със скоростта на привидение а аз глупакът го бях взел на прицел обсипвайки го с автоматични откоси на редове докато пълнителя почти свърши. Беше като някакъв военен филм за нацистките концлагери.
Болшевика Яковлев със съветския шмайзер и петолъчката на шапката облечен с въшкарник без предупредителен изстрел не по УСТАВ с автомато направо през оградата! Тичат началника на караула страшни-лейтенант Мирчев хванал се с едната ръка на за шапката и македонскио заядлив сержант. Стигат до редника Алексеев-Яковлев с прадядо украински евреин който държи зареден на автоматичен автомата с една ръка насочен нагоре към небето и питат:"какво станА, бе момчe?" Преди да им отговоря от близкото КПП дойде един дълъг и висок стар войник селянин и каза на страшния ленчок Мирчев"Ма не му давайте автомат, това момче не е добре!" Старши лейтенанта му каза да не се обажда и размаха пръст. Обезвредиха ми автомата и другия войник застъпи на караула с гладните кучета които ние хранихме и от там право към караулното.
Там старши лейтенанта видимо ядосан запали евтини смръдливи български цигари и ме погледна изпитателно казвайки"30% игра с оръжие, само 30%!" На сутринта се появи Комбата акомпаниран от някакъв висш офицер и аз станах от леглото в стойка мирно за част от секундата. Старши-лейтенанта ме беше наклепал на командира на поделението(друг зъл македонець) и работата отиваше към откомандироване от хубавото връзкарско поделение нейде из провинцията. Следобед като отстъпих от караул и влезнах в спалното с войниците и старите войници щом ме видяха млъкнала и ме гледаха с отворени усти.
Само след 2 седмици ме изгониха в друго наказателно поделение за издънки. Там беше като в съветски концентрационен лагер. След това баща ми с връзките ме върна обратно в хубавото поделение и аз им разкапах дисциплината из основи. А ония злия висок сержант-македонец един ден през лятото ми разправя следното нещо:
"Яковлев, нищо че вадиш дебели връзки, ке те пратиме надолу по Македонията да видиш какво е служба!"
|
| |
|
|
|