абе кретен някакъв...обясняваше ми, че съм била длъжна да говоря неговият език без акцент...почти потупвайки ме бащински по рамото...без да си даде сметка, че аз говоря неговия книжовно и без грешки, но той от моя бъкел не прихваща...
ако бях мъж, щях да му центрирам един...
но ми мина. то човек се връзва на глупости, ако той не е в център...

на връщане към същи се изкефих на хората...в рейса, в който в тези часове ако добиеш смелост да се качиш, се чувстваш като в консерва за копърка и висиш някъде във въздуха, се беше качил един от тези хора, които все по-често срещаме, т.н. луди...говореше си сам, ръкомахаше, викаше нещо...абе определено можещ да подразни стоящите на по един крак пътници...никой не му направи забележка, не му се присмя, напсува или реагира по кофти начин...доколкото можеха хората му правеха място да си ръкомаха и бърбори...
мисля си, че ставаме по-толерантни някак. дали защото различието е все по-често срещано, дали защото халът на хората е такъв, че всеки започва да осъзнава, че не е застрахован от нищо, беззмъртен и с гаранции за каквото и да е...нещо особено, но се изкефих...

ще уважа арменския поп по някакъв начин, де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите