Няма как някой да ти прости нещо, което ти си осъзнал като грешка. Ти самият трябва да си простиш. А ако ти прости нещо, което според него е грешка, а според теб не ... нали се сещаш, колко глупаво и безпредметно е това ... още утре ще последва същото действие и така мое да ти прощават до припадък.
"Ние си простихме, ама то нямаше за какво." ... Типичен пример. "Аз поисках прошка, простиха ми, ама и аз не знам за какво.", т.е. още утре можеш пак да натрупаш същите грешки.
Прошката, има съвсем друг смисъл и не се иска от никого. Прошката, това е процеса да простиш на себе си, че си си причинил обидата. Ако осъзнаеш, че действията на другите не са насочени персонално към теб, а ти си просто косвена жертва, по пътя който са избрали към осъществяване на желанията си. Ако осъзнаеш, че и по твоят път има същите косвени жертви, защото никой не живее за да осъществява твоите, а собствените си желания .... тогава ще разбереш, защо се казва, че всички сме грешници на тази земя. И защо си оставаме до край такива? Защото никой не приема желанията си за грешни, а както всички знаем, "целта оправдава средствата", т.е. "Какво толкова съм ти направил, само исках еди какво си. Толкова ли беше трудно да ми помогнеш да го постигна?"
Т.е. какво означава да простиш на някого? Че има цели? Че живее? Че е човек? А ти повече ли си от това?
Та за целта на прошката ... щом таиш обида в себе си, това означава, че си се помислил за повече от другите, че твоите цели са по-важни от тези на другите, за това си обиден, че някой не е пожелал да ти помогне за твоите цели, без да те интересува, дали това не противоречи на неговите. Т.е. ако таиш обида към други хора, това означава, че ти си грешника, че ти си егоцентрика, който е наранил другите, като е омаловажил техните желания за сметка на своите. Ако простиш на другите, ама не само в седмицата на прошки, че не се втурват да ти помагат при всяка твоя прищявка, колкото и важна да ти изглежда тя, то това ще намали твоят егоцентризъм и ще приближи ТЕБ към званието Човек, а не другите. Започнеш ли да "правиш" другите Човеци, това отдалечава ТЕБ от това звание, защото всъщност, желанията ти са, да накараш другите да ти помагат в осъществяване на твоите желания, като загърбят своите ... налагането на морал, е начин да поробиш масата и да я използваш за собствени цели.
Тааа, щом искаш прошка, значи си много далеч от получаването и. Щом даваш прошка, значи си много далеч от осъзнаването и.
Не искам прошка, защото не се срамувам от желанията си, не давам прошка, защото не смятам, че някой ми е длъжен да ми помага ... ако иска, а ако не иска, това не ме обижда. Т.е. няма обида, няма прошка ... има обида, има прошка.
В тази седмица, защото не само днес са прошки, а от миналата до тази неделя /от местни до сирни заговезни/, се запитайте, дали таите в себе си обида и се замислете, колко пъти сте сметнали себе си, повече хора от другите и своите желания, за по-ценни от тези на другите. Т.е. колко голямо сте направили егото си през тази година? След това се запитайте, дали пък точно това голямо его, не е причина за всичките неприятности които са ви сполетели през годината? И не защото това било карма, звездите така са ви отмъстили и други въздухарски глупости, а просто защото колкото повече е отдалечавате от званието Човек, толкова по-малко хора биха ви уважавали, а с това и вашите желания.
Като гледам, тук почти всички са ми обидени, някой ужасно много ... тааа, преборете се с тази обида в себе си, осъзнайте причината, поради която сте посмели да се помислите за повече човек от мен, с което да наречете своите желания, по-ценни от моите ... преборете се с надутото си его, и ще сте поне с една стъпка по-близо към званието Човек и към намаляване на трагедиите в живота си. Защото повечето трагедии, човек сам си ги твори, точно с това желание, да се мисли за по-ценен от другите.
Аз лично, нямам какво да ви прощавам, не тая обида към никого.
.........
|